Психоаналитикът Светлана Федорова разказва научно за магията на футбола.

Неговата идентификация. Когато наблюдаваме някого  в мозъка ни се активизират огледалните неврони. Именно поради тази причина зрителят се отъждествява с играчите – с тяхната сила, ловкост, умението за взаимодействие. Това е важен за мъжа идентификационен опит. И не по-малко важно е единението, общото преживяване. Особено силно е това чувство на стадиона, но то може да бъде преживяно и пред екрана, когато осъзнаваме, че тази игра се наблюдава от милиони.

Неговият екстаз.  Футболистът владее предмета на играта (топката), по-малко, отколкото в която и да е друга игра. И точно в това е магията на футбола. Ние всички искаме да владеем нещо, но не винаги можем. В психоанализата има такова понятие като принцип на реалността. Той се състои в признаването на границите и получаването на удоволствие по „законен” начин (първоначално става въпрос за детето, което иска да има майката, но не може, защото тя принадлежи на бащата). Във футбола също няма пълно обладаване. Щастието и екстазът от гола са възможни само благодарение на подкрепата на други мъже, приятелите от отбора и под ръководството на „бащата” – треньора. Така изглежда идеалната картина: в реалността всичко, разбира се, е различно.

Общите емоции. Футболът позволява да се преживеят ярки емоции: радост, разочарование, почти оргазмичен възторг, когато отборът вкара гола. Пораствайки, ние придобиваме „защити” и за съжаление, вече не си позволяваме бурни емоции в обикновения живот. А може би за добро – тъй като понякога става въпрос за злоба, агресия, желание да надвиеш противника. Всички тези чувства ни дава футбола.

Нейните грешки. Най-голямата грешка на жената е да ревнува мъжа си от футбола. В същност това означава да го ревнува към стремежа му да се идентифицира себе си с моделите на мъжественост, успех  и дори – мечтата си. Говорейки на езика на психоанализата, пречейки на мъжкото увлечение към футбола, жената кастрира мъжа си.  Потиска в него ресурса, от който той черпи сили, изразява емоции, проявява тази агресия, която не иска да прояви в семейството.

Нейният шанс. За двойката ще е по-добре ако жената се присъедини към страстта на мъжа си. Това е една рядка възможност да го разбере от неочакваната му страна, да открие до колко е емоционален. Къде другаде в обикновения живот, ще ѝ се отдаде възможност да види как той може да вика, скача и плаче? Наистина, мъжът може и да не иска жената да се включи във футболните му емоции. Той може да смята тазитеритория за чисто мъжка и да я защитава от „посегателства”. Това зависи от личната му история: ако жената за него е изначално ограничаващ обект, налагащ табута на някои удоволствия (напр., ако майка му прекалено го е контролирала), такъв мъж няма да може да се отпусне в нейно присъствие.  В този случай футболът е легален начин да се преживеят моментите на мъжко щастие и единение без жени. Пък и е най-добре да бъде оставен на спокойствие, а после да се порадва и да преживее щастието с него.

Тяхната любов. Последният, но не по-малко съществен момент. Едва ли си струва да искате секс от мъжа си веднага след мач. Защото (ако си спомняте за идентификацията) трудният мач може да предизвиква у мъжа емоционално изтощение. Макар че това зависи и от резултата.