, а мъжът - - в прилично състояние мястото, където може да се скриеш от лошото време. Това е всичко, за да се получи една прекрасна двойка…

Но тези времена отминаха.

Съпрузите вече очакват едни от друг нещо повече и не е учудващо, че в края на краищата на тях им е все по-лесно да махнат с ръка и да се разделят.

Социалният психолог Илай Финкел от северозападния университет в САЩ обяснява това явление с факта, че днес хората порастват по-късно, отколкото това е ставало преди. Създавайки семейство, предполагаш, че партньорът ще ти помогне да се превърнеш в личност, ще е до теб през всички препятствия, ще разкрие потенциала ти. От своя страна „половинката” очаква от теб същото.

Но дори в ситуация на пълно взаимно разбиране у единият няма нито сили, нито време да се възпитавате един друг.

Финкел е убеден, че именно с това – несбъднатите психологически очаквания – е свързан високият ръст на разводите днес. Ако по-рано е било достатъчно да се удовлетворят материалните потребности на партньора, то днес семейният живот се определя от жаждата за любов.

При това това е такава форма на любов, когато партньорът се възприема като духовен наставник. Съответно капризното 30-годишно дете изисква от него (нея) почти свръхестествни способности, а именно – изтънчена способност на психолог, огромно търпение и опит, отказ от самия себе си.

Не всеки може да открие в себе си необходимото количество душевни сили, за да издържи тази игра. Да не говорим за баналното неумение да изиграеш ролята на психолог.

Но това не е всичко. Финкел подчертава, че живеем не само в епоха, когато съпрузите изискват все повече и повече от другия, но и във времена, когато имаме по-малко време за личен живот.

Изводът му е направен въз основа на анализа на множество доклади по психология, социология и история на брака. В резултат на забогатяването на страните и хората, се променя и отношението към семейния живот. В средата на 19 век в Европа животът се подобрява дотолкова, че не е било нужно да се сключва брак, заради удовлетворяването на най-елементарни потребности. Мъжете и жените били водени от приятелството и любовта.

Още по-кардинални промени настъпват презд 60-те години на миналия век, когато към любовта и приятелството се присъединява и желанието за личностно израстване и самоизразяване.

Според учения живеем в епохата на „влошаване” на класическия брак. Въпреки това той е оптимистично настроен относно бъдещето на тази институция. Достатъчно е да се осъзнае, че изискваш от половинката си прекалено много, особено ако имате деца и проблеми в работата. Финкел смята, че съвременните двойки прекарват в разговор помежду си едва час и половина на седмица.

В свой коментар по въпроса Лин Джеймисън от университета в Единбург (Великобритания) забелязва, че семействата имат много различен начин на живот в зависимост от социалните и икономически условия, затова не бива да се правят обобщения. За последните два века в начина на живот действително се случиха много промени, но смисълът е един и същ. Напр., обикновено днес и двамата съпрузи работят, имат по-малко време за себе си, затова пък преди са се раждали повече деца, така че време за изясняване на отношенията също не е имало кой знае колко.

Що се касае до високите изисквания на съпрузите един към друг, то така модерното самоизразяване и вътрешното търсене за сметка на другия може да е следствие от развитието на капиталистическите отношения, които поощряват личната инициатива, цинично сметкаджийство и др. Джеймисън предполага, че би било добре отново да се научим да се грижим един за друг, а не само да „изпиваме кръвта” на другия.