Повечето хора си мислят, че вторият брак има по-големи шансове да оцелее. В него може да използваме опита си и да не повтаряме глупостите, за които обикновено съжаляваме, когато вече  е прекалено късно. За съжаление статистиката не потвърждава това. Наистина ли опитът на нищо не ни е научил  или просто сме от тези хора, които не са създадени брак?

Работа над грешките

Ако не анализираме грешките си, обвиняваме за всичко партньора или обстоятелствата и не разберем какъв е бил нашият „принос“ за разпада на първия брак, то най-вероятно и вторият ще приключи по същия начин. Ако в новите съпружески конфликти, а те са неизбежни, се държим както преди, това ще доведе отношенията до задънена улица. „Вътрешната работа по изясняването на причините да неуспеха на първия брак  (а тя е необходима, за да бъдат наистина приключени предишните отношения), много често не се изпълнява. Повечето хора си мислят, че за всичко е виновен другият, а за нас ще е достатъчно да  сменим „бракуваната“ част. Но жестоко грешим!, коментира психологът Ж. Льомер. След развода човек трябва да си даде време за размисъл, да поживее сам и да анализира грешките си. В противен случай избързвайки с новата връзка, ще отиграем отношенията, които вече да провалили предишната.

Когато опитът не учи

Много хора се надяват на предимствата на втория брак – тъй като при избора на втория партньор ние подхождаме  по-внимателно и разсъдливо.  За съжаление, това не е така. Често към нова връзка ни подтиква нещо ирационално.
Понякога вторият партньор е „копие“ на този от родителите, който така и не сме успели да се отделим психически. Понякога сменяме спътниците си: от сериозен на майтапчия, от изтънчения интелектуалец до простодушния културист. Но това е само илюзия за глобална промяна, тъй като ние в никакъв  случай не искаме да променим най-важното- себе си, начина си на живот и отношението си към една или друга ситуация.

Детски саботаж?

Благополучният втори брак може да бъде възпрепятстват от децата, които се опитват да го „саботират“. Детето, травмирано от раздялата на родителите си, възстава срещу появата на новия човек в семейството и настройва родителя си срещу втория си баща или майка, за да предизвика съчувствие към себе си. Възрастните  трябва да бъдат много внимателни и дипломатични в подобни ситуации. „Децата могат преднамерено да създадат проблеми на новите партньори на родителите си , надявайки се по този начин да ги съберат отново“, коментира психологът Елена Лопухина.

Да преодолеете  препятствията

1. Нежеланието да давате от себе си

Някои хора се опитват да сведат до минимум,това, което дават от себе си в емоционален и материален план. Всеки държи в себе си своето добро, а после се учудва, че отношенията не вървят. По-добре забравете за счетоводния подход към брака, съветва семейният психотерапевт Робер Нюбурже.

2. Липсата на нови  планове

Не веднъж съм наблюдавал как се разпада повторната връзка, след като приключи преследването от страна на бившия съпруг/а.  Новите партньори се обединяваха в това противостояние, но веднъж изчезнало, те не знаеха какво да  правят, след като вече не им се налага да се борят. Много е важно да имате свой собествен смисъл и цели в новата връзка.

Тайната

Няма критерии, които биха могли да предскажат бъдещето на втория брак: нито продължителността на предишния, нито възрастта на партньорите, как е преминал развода, нито дори броя на децата. Важното е какви уроци е извлякъл човек. Според демографа Сергей Захаров, успехът се състои в една единствена дума: “смисълът“, който партньорите придават на връзката си.