ще предложи на изневерилата жена, най-малкото да пропадне вдън земя, но никой не предполага, че в този момент и самата изневерила се терзае от угризения на съвестта. Как да се отнесем към този съмнителен факт от живота си?

Говорейки за причините на женската изневяра, сме свикнали да виждаме причината в отношенията, тъй като само заради лошия живот с партньора се насочваме към други. В края на краищата, трябва да обърнем внимание и на самите себе си, защото причините могат да бъдат и в самите нас. Жена, която е изневерила на мъжа си, може и да не осъзнава сегашните си подбуди, а анализът на подбудите, подтикнали я към изневярата, може да помогне за отговора на въпроса „Как да живеем след изневярата?“

„Причините за женската изневяра са много: това са и финансови проблеми и емоционално насилие и изневяра от страна на мъжът, но най-често това е липсата на емоционален контакт с партньора. Най-често жените изневеряват, за да докажат на себе си, че са привлекателни за срещуположния пол. Но в този случай трябва да си зададат въпроса, „защо съм си избрала мъж, който не ме забелязва, като жена из защо ми е толкова необходимо потвърждение от друга страна? Като цяло, усещането за привлекателност трябва да идва отвътре, само тогава ще бъде забелязано и изневярата тук няма да помогне“ – обяснява психологът Татяна Гаврлиляк пред lady.ru.

Да мълчим или да споделим?

Във всяка жена, която е изневерила на мъжа си, поне веднъж в главата й се промъква въпросът да му разкаже за това или не. Татяна Гавриляк не вижда никаква полза от такава честност. „Не трябва да се говори на мъжа за изневярата. Това ще бъде опит да разделите чувството си за вината на две, което е прекалено егоистично и безполезно“. По-просто казано, ако девойка, която е изневерила на приятеля си, смята, че е неин дълг да бъде откровена и че тя е просто длъжна да му разкаже за грешката си, за да не го държи в неведение, то нея я движи нищо друго освен стремежът да прехвърли отговорността за ставащото, на близкия човек.

Освен това, такава честност едва ли ще донесе положителни резултати – към разяждащото чувство за вина ще се прибави и отрицателната реакция на мъжът. „Има случаи, когато мъжът прощава женската изневяра и тогава жената не може да му прости за проявената слабост, престава да го смята за мъж и продължава да му изневерява.“ , добавя Татяна Гавриляк.

Тогава какво да правим? Да крием изневярата? „Изневярата наистина може да бъде скрита и тайната няма да бъде разкрита, ако постъпката е била осъзната, без включване на фанатична емоционалност. Ако изневярата води след себе си, силна емоционална привързаност към другия мъж, това разбира се ще се отрази на отношенията в семейството“ . В този случай трябва да се замислите, искате ли за в бъдеще да останете със съпруга си и да продължите страничната връзка.

Вероятно някога сте избрали не мъжа, когото трябва и сега сте открили истинската любов. При положение, че чувствата ви са взаимни, ще е много по-честно да обмислите перспективата за отношенията ви с мъжа ви и да стигнете до някакво решение. „ Точно в такива случаи изневярата може да направи жената по-щастлива, ако благодарение на нея тя разбира, че напразно губи времето си с мъжа си и че може да има други отношения“

Желанието да бъдете с мъжа си и любовта към него са различни неща. Той може да е удобен за много, но отношенията с него да са непредсказуеми. И тогава няма да възниква желание за раздяла. Недостигащото, обикновено се търси навън. Освен това другият може да е прекрасен любовник, но да не става за съжителство.

Как да живеем след изневярата със самите себе си

За някои жени изневярата се превръща в истински стрес. ТЕ се чувстват виновни, зарdди това, че са предали близък човек. Мнозина се поставят на мястото на излъгания мъж и изпитват почти физическа болка заради него. Причината за толкова вътрешно приемане на нещата е осъзнаването на неправилността на постъпката.Болката е предизвикана от разбирането, че жената е направила нещо, което не само, че не се одобрява, но и се осъжда от обществото. Нещо неприемливо, аморално, дори ако жената е получила удоволствие.

Освен това въпросът не е в реакцията на мъжа, който дори може да не знае. Има жени, които твърдят, че изобщо не изпитват угризения на съвестта. За тях изневярата е чудесен опит, разтоварване на емоциите. И те не лъжат. Просто всичко е много индивидуално.

Ако все пак чувството за вина ви измъчва непоносимо, то значи трябва да анализирате защо сте изневерили на мъжа си. Няма дим без огън и вие сте се решили на тази стъпка, заради нещо. Спомнете си, какво не ви е харесвало в отношенията ви, как сте се чувствали преди изневярата и след нея, получили ли сте това, което сте искали. Може би вие не сте го направили напълно съзнателно или просто сте станали по-уверена за това, че сте привлекателна жена. Възможно е дори след изневярата да се държите още по-мило с него, осъзнавайки, че изневярата не е за вас или пък, обратното – че няма смисъл да живеете повече с него. Каквото и да е – няма смисъл да се обвинявате. Приеме факта като даденост. Сега можете само да откриете причините, но в самобичуването няма нищо конструктивно. Обвинявайки себе си вие само ще се отдалечавате от разбирането на истинските си мотиви.

Друг важен въпрос, който си задават жените, изневерили на мъжете си е: какво да правят с другия, как да прекъснат отношенията си с него и да убедят самите себе си, че тези отношения са приключили? Според психолога ако се налага да се убеждавате в нещо, значи трябва да се замислите в целесъобразността на подобно убеждение. „значи тези отношения са ценни и е важно да се разбере – с какво и какво получавате от тях. Няма смисъл да прекъсвате отношения си извън връзката и да се връщате при мъжа си, ако го правите насила в полза на собствената си правилност.