Между доведените братя и сестри, както и между родните, много често възниква съперничество – особено когато децата са на една възраст. Всеки иска да спечели повече любов и внимание от страна на родителите и да изглежда по-добър в очите им. Не са редки случаите, когато това естествено желание прераства в открита вражда – сбивания и опити да се очерни другия пред родителите. Затова най-важното в такива ситуации е в никакъв случай да не сравняват децата. По време на караница или сбиване е много важно да не се заема ничия страна – дори ако виновникът е ясен. Това само ще влоши ситуацията и ще настрои децата още повече едно срещу друго. Освен това децата ще разберат, че родителите може да бъдат манипулирани. Трябва да бъдат поставени „извън закона“ всички караници и сбивания. Откажете да общувате с децата, докато не се успокоят и бъдат готови за диалог.

За предотвратяване на враждата между децата трябва да се създават ситуации, в които те може да помагат един на друг, да се гордеят един с друг, да си съчувстват, съпреживяват, да правят нещо заедно. Не забравяйте да ги хвалите за всяко такова действие, за всеки съвместен резултат. Децата трябва да чувстват, че заради това, че имат доведен брат или сестра те не са загубили част от родителската любов, а имат още един близък човек.

Как да се изградят отношенията, когато децата живеят отделно?

Ако бившите съпрузи са успели да съхранят мирни отношения и, останалите с майката или баща деца, не се чувстват изоставени или забравени от другия родител, може би няма да се налага изглаждане отношенията между децата от новия брак. Родителите трябва да са много внимателни  към децата, за да минимизират болезненото им чувство. Нека им обръщат повече внимание, да разговарят с тях, да обяснят, че наличието на другото дете не намалява любовта им към него, че винаги са готови да го подкрепят и да му помогнат. Доведените братя и сестри трябва да имат възможност да общуват, да говорят по телефона, да си ходят на гости, да имат общи занимания, да се грижат един за друг, да си помагат и защитават. Ако такъв вид общуване е невъзможно, то нека родителите им разказват за брата или сестрата, за да бъдат в течение на нещата. Независимо от раздялата между биологичните родители, доведените деца трябва да се чувстват част от едно голямо семейство. На такъв позитивен фон се нормализира общата емоционална атмосфера на семейството.

Кои са най-честите грешки на родителите с доведени деца?

Най-голямата  грешка е да сравняват децата, да дават за пример единия на другия, да обръщат повече внимание на едно от тях, да проявяват повече любов, да подчертават неравенството, да наказват едното дете пред другото. Не трябва да се забравя, че най-много болка причинява несправедливостта. Децата в такива семейства и без това са преживели травмата от развода на родителите си, раздялата ли загубата на единия от тях, запознаването с втория баща или майка, преместването в нов дом. Затова преживяванията им от несправедлива ревност трябва да бъдат минимизирани. Това не означава, че на децата всичко е позволено и да се оставяте да ви манипулират, да говорят лошо за доведените си брат или сестра, втора майка или баща.

Какво да се направи ако децата се опитват да манипулират родителите?

Първо, тези деца трябва непрекъснато да усещат любовта, подкрепата и вниманието на родителите. При първия опит да настроят родителите срещу брат си или сестра си, да се опитат да ги привлекат на своя страна, родителите незабавно трябва да дадат на детето да разбере, че независимо от чувствата му, обидата и преживяванията, планът му ви е ясен и не се одобрява. Опитайте се да пренасочите оплакванията на детето във форма на разсъждение, обсъдете с него възможностите за изход от неприятната ситуация. Може да помолите детето да се опита да се постави на мястото на брат си или сестра си, да усети чувствата на „противоположната“ страна.

Как да подготвите детето за появата на ново дете в семейството?

Дори в обикновените семейства при раждането на дете, у по-голямото се повява чувство на ревност, понякога прерастващо  в неприязън. Това се случва, поради факта, че основното внимание на родителите се насочва към новороденото. От родителите се изискват максимални усилия, за да не се почувства по-голямото дете лишено нито от ласка, нито от внимание. Те трябва много внимателно да подтикнат детето да участва в грижите за малкото, за да се почувства по-голям и да се гордее с това. Усещайки значимостта си, детето по-малко ще се фокусира върху раздялата на родителите си  и няма да изпитва остра ревност към новото си братче или сестриче.

Източник: mama.ru Превод: СР