От 3-годишен ще му повтарям: „Миличък, ти не трябва да ставаш инженер или юрист. Не е важно какъв ще бъдеш, когато пораснеш. Искаш да си патоанатом – добре! Футболен коментатор – чудесно! Клоун в търговски център? Отличен избор!"
Когато станеш на 30 ще дойдеш при мен, ще свалиш тежкия костюм на клоун, а гримът ще се стича по лицето ти и ще ми кажеш: „Мамо, аз съм на 30 години, а съм клоун в търговски център. Това ли искаше за мен? Какво си мислеше, когато ми казваше, е висшето образование не е задължително? Какво си мислеше, когато ми даваше да играя навън, вместо да решавам задачи?" А аз ще му отговоря: „Скъпи, аз следвах желанията ти, не исках да те притискам! Ти не обичаше математиката, предпочиташе да играеш навън с децата." Тогава той ще възрази: „Но аз съм бил дете и не съм разбирал последиците, аз не съм могъл да взимам решения, а ти ми провали живота!” И ще доразмаже грима на клоун по лицето си.
Тогава ще го погледна в очите и ще му кажа: „Така. В света има два вида хора: едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това значи си идиот.” Той ще ахне и ще припадне. Ще са му необходими поне пет години посещения при психотерапевт.
Или не… Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. От 3-годишната му възраст ще му повтарям: ”Сине, не бъди идиот. Мисли за бъдещето. Учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.” Когато станеш на 30 години ще дойдеш при мен, потен и оплешивяващ програмист, с дълбоки бръчки и очила, и ще ми кажеш: „Мамо, аз съм на 30 години. Работя в Google 20 часа в денонощието. Нямам семейство. Какво си мислеше, когато ми казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си мислеше, когато ме караше да уча математика?”
А аз ще му отговоря: „Скъпи, аз исках да получиш добро образование. Исках да имаш възможности!” Тогава той ще ми отговори: „ за какво са ми тези възможности, когато съм нещастен? Минавам покрай клоуна в търговския център и му завиждам, мамо! Той е щастлив. Можех да съм на негово място, но ти ми провали живота!” Тогава ще го погледна в очите и ще му кажа: „Така. В света има два вида хора: едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това значи си идиот.” Той ще ахне и ще припадне. Ще са му необходими поне пет години посещения при психотерапевт. Или ще постъпя по друг начин.
Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. . От 3-годишната му възраст ще му повтарям: „Аз не съм тук, за да ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди при баща си, попитай него, не искам отново да съм крайна.” И когато станеш на 30 години ще дойдеш при мен, потен и оплешивяващ режисьор, с дълбоки и тъжни очи, и ще ми кажеш: „Мамо, аз съм на 30 години! Вече 30 години се опитвам да спечеля вниманието ти, мамо. Посветих ти десет филма и пет пиеси. Написах книга за теб, но ми се струва, че на теб не ти пука. Защо никога не изказа мнение? Защо непрекъснато ме пращаше при баща ми?”
А аз ще му отговоря: „Скъпи, аз не исках да решавам вместо теб. Аз просто те обичах, а за съвети имахме баща ти." Тогава той ще ми отговори: „ Не ми пука за съветите на баща ми. Цял живот исках твоето мнение и внимание. Готов съм да дам всичко само да разбера какво мислиш за мен. Ти ми провали живота с твоето мълчание и отдалеченост!” Той ще ахне и ще припадне. Ще са му необходими поне пет години посещения при психотерапевт.
Този текст е създаден от Светлана Хмел, като профилактика за перфекционизма на майките и стремежът им да са идеални родители. Колкото и да се опитваме да бъдем добри майки, децата ни винаги ще имат какво да разкажат на психотерапевта си!
