Четвъртък 26 Ноември 2020

10 неща, които трябва да знаете когато обичате силен мъж или жена

Ако сте влюбени в силна личност, вие сте ударили големия джакпот. Ще впуснете в едно от най-емоциона...

Десет сигурни начина да провалите брака си

Има толкова много начини да провалите връзката си. Ако сте стигнали до момента да кажете

5 фрази на манипулаторите, които влудяват

Безсилие, обида, унижение, меланхолия, срам… Понякога всичките тези чувства преживяваме

Учени и обществени личности в търсене на истината за ваксините

Могат ли ваксините да предизвикат аутизъм? Това е темата на филма “Vaxxed”

Четири начина, с които да развием емоционалната интелигентност на детето

Родителите очакват от детето високи учебни постижения, забравяйки, че за хармонията

Повече няма да ги видим

Може ли да се смятаме за прогресивни, сравнено с времето преди 500 години?

  • 10 неща, които трябва да знаете когато обичате силен мъж или жена

    Събота, 23 Юли 2016 00:00
  • Десет сигурни начина да провалите брака си

    Четвъртък, 14 Юли 2016 00:00
  • 5 фрази на манипулаторите, които влудяват

    Вторник, 12 Юли 2016 00:00
  • Учени и обществени личности в търсене на истината за ваксините

    Сряда, 04 Май 2016 00:00
  • Четири начина, с които да развием емоционалната интелигентност на детето

    Четвъртък, 07 Април 2016 00:00
  • Повече няма да ги видим

    Понеделник, 21 Март 2016 00:00
Понеделник, 18 Ноември 2013 08:37

Мързеливата майка

Оценете
(3 гласа)

Аз съм мързелива майка!
Освен това съм и егоистична. Знаете ли защо?


Защото искам децата ми да са самостоятелни, инициативни и отговорни.

Докато работех в детска градина наблюдавах не малко случаи на родителска хиперопека.
Най-силният пример бе 3-годишният Сашко. Майка му смяташе,  че той е длъжен да изяжда всичко, в противен случай ще отслабне. Не зная как са  го хранили у дома, но при нас дойде с явно нарушение на апетита. Той механично дъвчеше и гълташе всичко, което му дадат. При това трябваше да го храним, защото „той още не може да яде самичък“.
Когато го храних за първи път не видях никакви емоции на лицето му: поднасям му лъжичката-отваря си устата, дъвчи, гълта.

Питам го: “Харесва ли ти попарата?“ – „Не“, но все пак дъвче и гълта.
Искаш ли още? – поднасям лъжицата – „Не“, но продължава на дъвче и да гълта.
„Като не ти харесва  - недей да ядеш!“
Сашко оцъкли очи от изненада.
Той не знаеше, че може и така.

В началото Сашко се наслаждаваше на полученото право да отказва храна и пиеше само компот. Но после започна да иска допълнително, от това, което му харесваше, а храната, която не обичаше отместваше.

При него се появи самостоятелност при избора. По-късно престанахме да го храним от лъжичка, защото храненето е естествена потребност. И гладното дете ще се нахрани само.
 Аз съм мързелива майка. Мързеше ме да храня децата дълго. Когато бяха на годинка им връчвах лъжичката и сядах до тях. На годинка и половина те вече можеха да се хранят и с вилица.

Освен това Сашко ходеше до тоалетната в гащите. Майка му ни каза да го водим в тоалетната на всеки два часа.
„Вкъщи го слагам на гърнето и го държа, докато не направи всичко“. Като резултат вече голямото дете, чакаше да бъде заведено в тоалетната. Не можеше да дочака и правеше всичко в гащите, като дори не се сещаше да ги свали или да помоли за помощ. След седмица проблемът беше решен. „Искам да пишкам!“,  гордо съобщаваше Сашко и се оправяше към тоалетната.

Аз съм мързелива майка…
През почивните дни обичам да спя до късно.
Една събота се събудих към 11.
2-годишният ми син гледаше детско и дъвчеше баничка. Включил си телевизора сам, баничката също намерил сам в кухнята.
8-годишният вече не беше вкъщи. Предната вечер ме помоли да отиде с приятеля си на кино.  Казах му, че ме мързи да стана толкова рано и ако иска да ходи на кино да си навие часовника и да тръгва. Естествено, не се успа.

Разбира се, аз също бях нагласила алармата на телефота си и слушах как се оправя и затваря вратата, изчаках майката на приятеля му да ми прати SMS, но за детето това остана тайна
Освен това ме мързи да проверявам дали си е приготвил чантата, екипа за карате, да му суша дрехите след басейна и да уча с него (детето няма 3-ки).

Също така ме мързи да изхвърлям боклука, затова големият го изнася по пътя към училище.
Дори имам наглостта да го помоля да ми направи чай и да ми го донесе на компютъра. Подозирам, че с всяка година ще ставам все по-мързелива и по-мързелива.

Невероятна метаморфоза става с децата, когато дойде баба им. Големият на секундата забравя, че може да учи сам, да си стопли обяд, да си приготви чантата… Дори да заспи сам в стаята си се страхува, до него трябва да е баба му. А нашата баба не е мързелива…

Децата не са самостоятелин и инфантилни, когато това е изгодно на родителите!

© Анна Бикова, психолог

Прочетена 4748 пъти Последно променена в Понеделник, 18 Ноември 2013 13:26

1 коментар

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Web Analytics