Една сутрин Митко се събудил от шума на тихи стъпки. Леко отворил очи. "Сигурно е мама", помислило си момчето. Оказало се, обаче, че това е котаракът Пират. Животинчето се огледало плахо, застанало на задните си лапи, измяучило три пъти и изведнъж в стената се появила врата. Пират минал през нея, а вратата останала отворена.

- Хубава работа, помислил си Митко и се разсънил. Бързо слязъл от леглото и тръгнал след Пират.

- Къде попаднах? – зачудило се момчето. Искало да се върне обратно, но любопитството преборило страха му.

Наблизо се виждала пътечка. Митко тръгнал по нея и се затичал да намери котарака. Но той бил изчезнал. Момчето решило да не се връща обратно. Било му интересно, защото освен в родния си град, той не бил ходил на други интересни места. Вървял, вървял и изведнъж се спънал, падайки върху камъните и си обелил коляното.

Имало едно време един Горски дух. Някога той бил много добър и щедър. Всички горски животни много го обичали и често му ходели на гости. Но това било много отдавна. Постепенно всички животинки, птички и буболечки започнали да заобикалят къщичката му отдалече. Дори цветята не искали да растат в двора му. Там имало само тръни и бурени...

Защо така се случило? Защото преди пет години Горският дух бил омагьосан от злия магьосник Стисльо. От тогава Горския дух станал стиснат. Долети някоя птичка и го помил за капка вода, а той не й дава.
- Няма да пиеш от моята вода! - изсъскал Горския дух.
И така всички горски обитатели започнали да странят от него.