хората.

Френски изследователи изучавали 40 деца с аутизъм и техните семейства, разглеждайки дали семейството има животно и ако да, кога са го взели и дали наличието или липсата на домашен любимец има някакво влияние върху способността на децата с аутизъм да установяват връзки. Повечето домакинства с домашни любимци имат кучета или котки, едно от тях имало заек, а друго хамстер.

Оказало се че наличието на домашен любимец, няма толкова голямо значение, колкото това кога животното е било доведено вкъщи. Децата аутисти, които са израснали с домашен любимец от самото си раждане, не са по-различни от тези, които растат в дом без домашен любимец, но деца, които са получили такъв на 4 или 5-годишна възраст, показали значително подобрение в две социални умения, които не само са трудни за хората с аутизъм, а дори са от решаващо значение за поддържането на човешките взаимоотношения, а именно да споделят с другите и да утешават хора изпаднали в беда.

Децата с аутизъм, които са получили домашен любимец, когато са били на около 4-5 годишна възраст, показват засилване на тези две социални умения. Макар и да не е имало подобрения в други области и промените са измерими няколко години по-късно: средната възраст на децата участвали в изследването била 10 години.

Възможността да споделят и да утешават тези, които са в нужда се основава на възможността да бъдат разпознавани желанията и емоциите на другите и да бъдат съпричастни с тях. Основният проблем, който характеризира аутизма е трудността да се разбират мислите, чувствата и намеренията на другите хора, познато като „четене на мисли“ или „модел на психическото състояние на човека“ („Тheory of mind“), така че подобрението в тези просоциални поведения, означава подобрение в един от ключовите аспекти на състоянието. Освен това, тези промени не са свързани с коефициента на интелигентност, което означава, че всички деца с аутизъм независимо от тежестта на симптомите може да покажат същите предимства.

Не е ясно, защо взимането на домашен любимец в семейството по-късно, е по-ефективно, отколкото ако него винаги го е имало наоколо. Авторите предполагат, че децата могат да приемат съществуващи животни просто като част от фона или че домашния любимец вече може да е по-силно свързан с другите членове на семейството по времето когато там се е появило детето. Друга възможност, пишат авторите, е че „пристигането на домашният любимец укрепва задружността в семейството и повишава нивото на взаимодействие между неговите членове“. Виждайки други хора да се занимават с домашния любимец и взаимодействайки със създание, което не е толкова социално сложно, колкото са хората, може да даде на детето аутист нов поглед върху по-рано озадачаващия обмен на социална информация.

Проучването не е било контролиран процес, така че то не елиминира възможността семействата които са довели домашен любимец вкъщи, когато детето е било на 4-5 годишна възраст, да са по някакъв начин различни от тези, които не са с нещо, което не е обхванато от проучването. Въпреки това, спецификата на поведенческите промени, предполага обратното. Понеже проучването е с малък обхват, то не е в състояние да изследва въпроси, като това дали един вид животно е по-полезно от друг вид.

Изследването добавя към нарастващите доказателства, предположението, че домашните любимци могат да подобрят както психическото така и физическото здраве на всички хора. Предишни данни предполагат, че животинската компания намалява стреса, подобрява настроението и дори може да предотврати развитието на някои алергии, ако тази компания е предоставена в детството. Въпреки това, просто наличието на домашен любимец не е достатъчно за постигането на психологически предимства. Вие трябва да сте свързани с животното и да го обичате, в противен случай няма да е изненада, че то няма да намали стреса ви или да подобри настроението ви.

Източник: www.time.com