Мозъкът на момичетата пораства по-бързо, отколкото при момчетата, смятат учените от Ню касъл във Великобритания.

Специалистите свързват този с факт с разликата в развитието на момчетата и момичетата в тийнейджърска възраст. В изследването взели участие 121 души на възраст от 4 до 40 години. В хода му били направени значително количество ясни снимки на мозъка.

Така станало ясно, че някои части от човешкия мозък намалявали с порастването на човека, а ненужните връзки между клетките изчезвали.  Подобно „Изчистване” на информацията при момичетата започвало на 10 години, докато при момчетата тези процеси започвало не по-рано от достигането на 20-годишна възраст, съобщи aif.ru.

Освен това резултатите от изследванията показали, че критично важните, дълги връзки между зоните на мозъка се запазвали, докато „развалянето” на другите връзка позволявало по-работеща система.  Може да се каже, че след подобно „изчистване” мозъчната мрежа се реорганизира по-ефективно, а на мозъка е по-лесно да се фокусира върху наистина важна информация.

Защо след дългите коледни и новогодишни празници много трудно успяваме да се върнем в ритъма на работното всекидневие. Откъде идва тази тъга, емоционална умора и какво да правим с нея?

Според д-р Дженифър Уайдър две трети от жените се чувстват потиснати и опустошени непосредствено след празниците. От този вид меланхолия не са застраховани и мъжете – макар да се сблъскват с нея два пъти по-рядко от жените. Клиничният психолог Гербър Рапапорт е на мнение, че на следновогодишната депресия са подложени тези, които подхождат към празниците с перфекционизъм – хората, които се заемат с организирането на ваканцията и които поемат цялата отговорност за това празничните дни да са наистина щастливи. Обикновено тези грижи се падат на жените.

Големите надежди

Съществуват две основни хипотези, които обясняват възникването на следпразничната депресия. Първата е наречена „Излъганите надежди“. Очакваме от празниците прекалено много, разчитаме, че най-сетне ще се сближим със семейството си и приятелите, ще изпитаме чувство на топлина и единение. Мнозина живеят в предчувствие за чудо и духовно обновление. Когато това не се случи, идва разочарованието.

Има и друга хипотеза, под условното название „прекъсване на връзката “Зимните празници прекарваме, заобиколени от семейството, приятелите, във фойерверките на новите впечатление. С връщането на работа ритъмът се променя, връзката с близките рязко се прекъсва и може да изпитаме болезнена самота.”

Макар до момента да няма достатъчно изследвания, тези на които може да се позовем потвърждават, че та.нар. следпразнична депресия е относително леко емоционално разстройство, което продължава от няколко дни до 2 седмици. През следващите дни, обаче, специалистите се сблъскват с едно много по-сериозно състояние – зимната депресия.

Отново зима?

Става въпрос за афективно сезонно разстройство, което възниква заради краткия период с дневна светлина през деня. Недостигът на светлина намалява изработването на химически вещества в главния мозък, като серотонина, който отговаря за доброто ни настроение. От зимна депресия страдат около 10% от жителите на северните страни. Това състояние се характеризира с потребността от продължителен дневен сън, увеличаване на теглото, разсеяност и обща слабост, загуба на интерес и дори суицидни мисли.

От след празничната депресия хората обикновено се измъкват сами, но есенно-зимната, която се развива всяка година и продължава месеци е заболяване, при което е необходима помощта на специалист.

Как да предотвратим следпразничната депресия?

• Не възлагайте прекалени очаквания към празниците. Животът ни не може да се промени, просто защото датата в календара е специална.

• Не поемайте отговорността по организирането на празника и създаването на съответното настроение. Разпределете задълженията между членовете на семейството и приятелите..

• Поддържайте активно отношенията с близките и след ваканцията: инициирайте излети, канете ги на гости...

• Помагайте си. Преместването на фокуса от собствените проблеми към оказването на помощ на някой друг може да повиши устойчивостта ни към депресията и дори да ни направи по-щастливи.