криза е един от основните елементи на общата криза на европейската цивилизация….

Склонен да се съглася с това мнение, размишлявам над брака на мой познат, който благодарение на уменията си на борсата, натрупа прилично състояние и накрая реши да се обвърже сериозно- т.е. с брак, но само при две условия. Първото – то йи жена му живеят в различни апартаменти на двата края на града. И второ – срещат се не по-често от два пъти в месеца.

Избраницата му прие условията на предложението му.

На нейно име бе закупен нов (и скъп) апартамент. Плюс автомобил. Самата тя не може да шофира, но това не е проблем. Към колата върви и шофьор, а за чистотата в апартамента се грижи домашна помощница.

Да ходи в апартамента на мъжа си, не че ѝ е забранено, но не е препоръчително. Дните, в които се виждат се обозначават като срещи между двама влюбени: цветя, безупречно меню, приготвено от италиански готвач, задължително и шампанско…

Отпуската си прекарват също отделно един от друг.

Позвъняванията по телефона и общуването по скайп, обаче са желателни.

Ще попитате: Млад ли е този бизнесмен?

Не, не е млад.

А, бил ли е женен преди? Има ли деца от първия си брак?

Да, бил е. Има.

Именно първият отрицателен опит го довежда до категоричния извод: няма нищо по-страшно за любовта от битовизма, разпиляното пране, забравените тампони и други нелицеприятни рутинни факти от семейния бит.

Когато попадне на статия от типа: Как да поддържаме страстта след 10 години брак, той само се смее. Това е невъзможно, казва, добрият брак не може да продължи повече от три години за един човешки живот, а това значи точно по две срещи месечно.

Става ясно, че опора за това екзотично семейство са феноменалните му успехи на борсата, където той контролира милиони и е осигурил, по неговите думи – десет живота.

Мда…

Лесно е да си добър за чужда сметка, и все пак усещам, че подобен брак – по скайпа и по телефона, не е за мен. Напротив, живея в тясно сътрудничество с живота на жена ми (а тя с моя), и две срещи месечно, макар и обилно полети с шампанско, ми се струват нелепи… Но при това, прекрасно си давам сметка, колко са старомодни разбиранията ми.

За мнозина, обаче, правилата на бизнесмена са доста съблазнителни.

Десетки млади студенти, демонстрират подобна настройка на „лекотата на бита“, убеждението да не робуваме на рутината, желанието, колкото се може по-късно да се встъпи в брак, че и дори да „минем“ без него…

А прекрасната колежка (пиърсинг, кожено яке, невероятно надарена), която изведнъж помоли да я наричаме Крис и да я смятаме за момче, съвсем скоро ни запозна с очарователната си приятелка…

А когато година по-рано друга колежка направи бунт срещу природата и обяви, че от тук нататък, тя е той и дори представи нова лична карта (никакви пиърсинги и кожени якета, нежна като цвете)…

Какво искам да кажа…. Умората от отминалата форма на предишните семейства, умората от пола, от фаталното разделение на мъже и жени, култът към хомосексуализма, изхабеността на всички стари конфигурации на цивилизацията, тепърва набират скорост и бъдещето ни подготвя още изненади.

Тайфунът на промени набира сила и слънце и другите защитни фактори няма да ни помогнат.

Автор: доц. Анатолий Королев