Неделя 24 Март 2019
×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 67

10 неща, които трябва да знаете когато обичате силен мъж или жена

Ако сте влюбени в силна личност, вие сте ударили големия джакпот. Ще впуснете в едно от най-емоциона...

Десет сигурни начина да провалите брака си

Има толкова много начини да провалите връзката си. Ако сте стигнали до момента да кажете

5 фрази на манипулаторите, които влудяват

Безсилие, обида, унижение, меланхолия, срам… Понякога всичките тези чувства преживяваме

Учени и обществени личности в търсене на истината за ваксините

Могат ли ваксините да предизвикат аутизъм? Това е темата на филма “Vaxxed”

Четири начина, с които да развием емоционалната интелигентност на детето

Родителите очакват от детето високи учебни постижения, забравяйки, че за хармонията

Повече няма да ги видим

Може ли да се смятаме за прогресивни, сравнено с времето преди 500 години?

  • 10 неща, които трябва да знаете когато обичате силен мъж или жена

    Събота, 23 Юли 2016 00:00
  • Десет сигурни начина да провалите брака си

    Четвъртък, 14 Юли 2016 00:00
  • 5 фрази на манипулаторите, които влудяват

    Вторник, 12 Юли 2016 00:00
  • Учени и обществени личности в търсене на истината за ваксините

    Сряда, 04 Май 2016 00:00
  • Четири начина, с които да развием емоционалната интелигентност на детето

    Четвъртък, 07 Април 2016 00:00
  • Повече няма да ги видим

    Понеделник, 21 Март 2016 00:00
Понеделник, 09 Декември 2013 11:20

Малкото „нещо” по пътя към щастието Избрана

Оценете
(0 гласа)

С всеки изминал ден забелязвам следното: нещо много мъничко ни дели от състоянието, ако не на

щастието, то поне на: всичко е ОК. И като махнеш това същото мъничко нещо – ето го и щастието. Но нещото все се появява от някъде: ту ни боли кръста, или неприятности в работата, или пък ни се е появил пърхот, или нещо сме загубили, или трябва да отидем на зъболекар, или времето е лошо.... А ако не беше така всичко щеше да е ОК. Върнете живота си пет минути назад и – ще обичам живота, ще съм щастлив, ще съм радостен. После кръста ни минава, пърхота изчезва, декември се изтъркулва, но отново има ново „нещо”.

Идва май, а коремът все още не е прибрал зимните си запаси. После пък ще дойде плажът... Избави ме от корема ми и ще съм най-щастливият човек!

Неприятностите в работата се изгладиха, но пък се появи командировка: пътуване, хотели, настаняване... ех, ако си бях останал у дома как можех да си почина... А ако останеш у дома – чистене, подреждане, ремонти... Де да бях другаде...

Постоянството на това пречещо „Нещо”, винаги присъстващо в полезрението ни, ме навежда към мисълта, че то е едно необходимо условие от живота. Като силата на тежестта срещу която може да протестираш, но е безсмислено.

Да чакаш, това нещо, което ни отделя от блаженството или поне от сносното: ”Всичко е ОК”... струва ли си? Защото него винаги ще го има.

Това е някакъв капан на съзнанието, ментален капан, потребност на непознатата ни подличност, която сякаш за всеки случай се бои от пълнотата на живота, в който не трябва да се оплакваш и да мрънкаш. И тази подличност яростно се съпротивлява на опита да махнем пречещото нещо и връща съзнанието ти към него...

И не знаем да игнорираме ли въпросната подличност или да се научим със съзнателно усилие да усещаме щастието дори в присъствието на „нещото”.

Или пък да се вслушаме в нея, да я утешаваме и водим диалог, да я галим по главата и да се опитаме да разберем какво точно й трябва... и всичко тогава ще е ОК.

Автор: Сергей Волков за Psychologies.ru

Прочетена 1912 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Web Analytics