Да, признавам, че ненавиждам мобилните телефони. Прекалено много ценя възможността да размишлявам и да се занимават с това, което искам,без да съм задължен, където и да се намирам, веднага да отговоря на позвъняването. Този подход напоследък вече стана неприлично неделикатен и некоректен.
Защото съвременният човек съществува, включен към няколко мрежи едновременно и живеейки в непрекъснато общуване с безкраен брой събеседници.
Какво лошо има в това – ще попитате. Понякога обаче си задавам въпроса, не загубихме ли дълбочината на така ценния диалог на човека със самия себе си, за сметка на разширяването на пространството.
Вече изобщо не ни остава време да поговорим със себе си, защото „говорим4 безспир и си пишем с кой ли не.
Заради така сложните ми отношения с мобилните телефони аз му отделям минимално внимание и рядко сменям моделите. Така, че моят апарат е стар модел, с малък дисплей и обикновени бутони. Е, не е чак толкова архаичен, но в света на технологиите днес всичко се случва с невероятна скорост.
Минават няколко месеца и аз вече усещам как се променя мнението, сякаш „чувам” убийствените коментари по мой адрес: "Ама, че дъртак, дори няма смартфон.”
Мобилният телефон е основното оръжие в класовата борба. Да си го покажеш означава да се приобщиш към определен социален слой. Да нямаш смартфон - предварително си обречен на поражение. Ако не са настойчивите погледи и иронични усмивки, може би мнозина не биха се притеснявали. Но това дяволско чудо на техниката има много примамки, които предизвикват да се смени мобилният апарат. Конкретно – приятен е на допир. Ще кажете – дреболия. Но тази дреболия е част от глобалната промяна на целия наш чувствен апарат. И именно тази еволюция изключително много ми харесва.
Петте ни сетива работят, развиват се, стават все по-изострени. Тактилните усещания все повече присъстват в живота ни. Както зрението, обонянието, слуха и вкуса, осезанието открива пред нас нови възможности, обещава ни нови приключения, удоволствие и разбира се – комфорт.
Стремежът към комфорт, грижата за себе си е невидимата, но много силна културна революция, която ни въвлича в кръговрата си. При това не става въпрос за чисто примитивен комфорт, като през 60-те години на миналия век.
Новият комфорт, комфортното самоусещане, предполага безкраен, дълбоко екзистенциално търсене, стремеж към конкретна и осезаема форма на щастие. Комфортът това е щастието, достъпно сега и веднага, благодарение на натрупаното количество мънички удоволствия, незначителни жестове и нищожни предмети. Новото изкуство се състои в това да насищаме чувствата си с аромати, цветове, нежни доскования. По-бързо, по-скоро, искам нов телефон!
Автор: Жан-Клод Кауфман
Източник: wday.ru
