- Кой е тук? - изплашено попитал той. Вгледал се в тъмнината и видял, че нещо лежи на земята
- Не се страхувай, аз съм твоята любима играчка кученцето Топи – хлипайки отговорило то.
- Тапи! Какво правиш тук? Аз те оставих в шкафа с играчките. Защо не спиш и плачеш?
Кученцето станало и скочило в леглото при Георги.

- Моят син, който живее в магазина за играчки, го болят зъбките. Днес врабчето ми донесе писмо от него. Милото ми момче лежи на рафта и никой не му обръща внимание. А  аз си мечтая, че един ден ще  си намери добър приятел. Нали ние с теб сме приятели?
- Приятели сме, - отговорило момчето. - А  как може да излекуваме сина ти?
- Може да му помогне само твоята залъгалка, понеже тя не е обикновена, а вълшебна. Аз съм виждала колко пъти ти е помагала. - Когато не можеше да заспиш, като малък, слагаше я в устата си и заспиваше, когато те болеше коремчето, отново залъгалката ти помагаше. Не случайно я носиш със себе си непрекъснато. - казала Топи.
- Не случайно, - замислено казал Георги.
- Подари  твоята вълбшебна залъгалка на моето момче, -моля те – казала Топи.
- А аз какво ще правя без нея? - неспокойно попитал Георги.
- Ти имаш майка, която непрекъснато се грижи за теб, имаш татко, който винаги ти помага. Освен това имаш баба и дядо, и мен! А  до моето момченце няма никой. А  и ръцете на майка ти са вълшебни. Дай ми залъгалката, моля те – разплакала се отново Топи.
- Наистина, - помисли си Георги. Когато ме заболи главата мама ме гали и болката веднага минава. Ако не мога да заспя, мама ме прегръща и ми разказва интересна приказка.
Дожаляло му  за Топи, та нали тя винаги играше с него, пазеше съня му, беше му  верен приятел.
- Вземи, - казал Георги и подал залъгалката на Тапи. - Само че как ще  я дадеш на сина ти?
- Скоро ще долети врабчето. Ще закача залъгалката на шията му и така то ще я отнесе – отговорила Топи.
- Добре – казал Георги  - Нека твоето момче оздравее. Него със сигурност ще го вземе за свое приятелче някое добро момче.
- Благодаря ти, - отговорила му Тапи.

На сутринта Георги се събудил и видял Топи, която седяла доволна до възглавницата му. Той си спомнил  нощната случка и бил много щастлив, че е помогнал на приятелката си. А  за залъгалката вече бил забравил. Пък и за каво му е тя? Той вече е голям, а ръцете на мама са вълшебни!

Как Ани заобича да ходи на детска градина
Слави в страната на Мърльовците (приказка за децата, които не искат да подреждат стаята си)
Стефан и компютърът– приказка, която ще откъсне детето от компютъра
Приказка за децата, които нараняват животните

Автор: Катя Сим Източник: http://www.moya-lyalyas.ru/archives/7580  Превод: Е. Чаушева

 Тази приказка е преведена и публикувана със специалното разрешение на автора Катя Сим. Копирането и разпространяването на текста или части от него е възможно само след изричното съгласие на автора.