Имало едно време едно много добро и послушно - Ще ходиш с дълги нокти! – казала му тя. – Когато пораснеш, сам ще си ги подрежеш, ако искаш!
Времето минавало, а ноктите на ръцете и на краката на Дани ставали все по-дълги и по-дълги. Момчето вече не можело дори да се почеше, защото острите му нокти разкървавявали кожата. Така си живеел той, докато един ден на гости не дошла баба му. Тя носела ароматни ябълки от нейната градина на село и други любими на Дани лакомства.
Посегнал Дани да си вземе ябълка, но най-неочаквано тя скочила и се търкулнала по пода на кухнята. Дани хукнал да я търси, но не я намерил.
- Къде ли се дяна? – зачудило се момчето и посегнало да вземе друга ябълка.
Тя обаче също скочила и се скрила. Така се случило с всичко, което Дани искал да вземе, за да си хапне.
Момчето се разплакало, а баба му го прегърнала, за да го утеши. Тогава тя видяла дългите му нокти и ахнала:
- Какво се е случило с ноктите ти? Ето защо всички плодове и лакомства бягат от теб! Само като видят ноктите ти и се плашат.
Дани погледнал ноктите си и разбрал, отишъл при майка си и я помолил да му ги изреже.
- А ноктите на краката? – попитала бабата на Дани.
- Ами… и те са дълги, дали заради това всички чорапи се изпокриха. Вече трети ден ходя бос. – замислил се Дани и помолил майка си да му изреже и ноктите на краката.
Така плодовете вече не бягали от Дани, а всички чорапи се върнали на мястото си, защото той вече не се дърпал, когато майка му му режела ноктите.
http://www.moya-lyalyas.ru/archives/7618
Превод: Е. Чаушева
Тази приказка е преведена и публикувана със специалното разрешение на автора Катя Сим. Копирането и разпространяването на текста или части от него е възможно само след изричното съгласие на автора.
