- Искаш ли утре да отидем на кино, Ирина? - попитала я майката й.Ирина отишла да спи щастлива, че на другия ден ще гледа любимото си детско филмче. На сутринта веднага щом се събудила, скочила от леглото, облякла любимата си рокля и хукнала са търси майка си.
- Мамо, вече съм готова, да тръгваме! - казала Ирина.
- А няма ли да си измиеш лицето и зъбите? Виж колко са ти сънени очите, - забелязала майка й.
- Като се върнем ще ги измия, - смотолевила Ирина и отишла да се обува.
Когато пристигнали в киносалона и прожекцията започнала, точно на най-интересното очичките на Ирина се затворили.
- Какво става? - помислила си тя. Уж се наспах, а очите ми сами се затварят.
Направила голямо усилие да ги отвори пак и да си догледа филмчето, но след малко очичките й пак се затворили, а палавият Сънчо весело скачал по очите й и тихичко се смеел. Така по време на цялата прожекция Ирина се борила с него и не успяла да види нищо от филма.
Замислило се момиченцето и разбрало, че Сънчо бяга от очичките само, когатоса измити с вода, иначе не може да разбере, че детето се е наспало.
Когато се прибрали вкъщи Ирина първо влязла в банята и започналада се мие, като си пеела:
„Ти водичке, не жали ме
бързо хубаво умий ме!
Бягай сънчо от очите
че ме чакат вън игрите.
А със четката добра
зъбките ще защитя
за да блеснат здрави те
и да хапват плодове."
След като се умила Ирина закусила и отишла да играе с приятелките си и видяла толкова итнересни неща: как кучето на Ани играеше с топката, как Иванчо построи пясъчен дворец, как една пчеличка събираше нектар от цветя и какво ли още не.
От този ден нататък, веднага след сън, Ирина отивала в банята да се умие, защото не искала повече да пропуска най-интересното.
Превод: Е. Чаушева
Тази приказка е преведена и публикувана със специалното разрешение на автора Катя Сим. Копирането и разпространяването на текста или части от него е възможно само след изричното съгласие на автора.
