Милата й слънчева прекрасница тичаше с все сила да я прегърне и след изпълнен с чувства поздрав, започваше необяснимото....
Момиченцето, да я наречем Санди, изпадаше в рев... Било за падналата ръкавичка, било за банан вместо бисквитка, било за .... Ох! На Мари вече не й беше по силите да предвиди какво още може да предизвика поредното избухване в сълзи на иначе лъчезарното й и веселото момиченце!
Всяка вечер, всяко прибиране се съпровождаше с хленчене, рев и недоволство на Санди! Съответно нарастваше и отегчението на Мари...
След изпробването на какви ли не средства за разведряване на настроението по пътя до вкъщи, една вечер на Мари й хрумна следното!
"Ще ти разкажа приказка!"- посрещна тя сладкото си мъниче. Набързо се облякоха. И излязоха навън. Санди не сваляше изпълнен с очакване и любопитство поглед от майка си!
Имало едно време едно момиче - мило и прекрасно. Момичето си имало кукличка - руса, синеока, и винаги усмихната! Всяка сутрин момичето водело кукличката си на кукленска детска градина. Обличало я в сладка розова рокличка, обувало й розови пантофки и, с целувка и "обичам те", я оставяло на вратата на градината.
Кукличката много си обичала градината. Но сред всичките хубави неща, които й се случвали там, имало и такива, които не й харесвали особено. Даже никак!
Ето и днес кукличката с нетърпение очаквала закуската и си представяла купичка с топло ароматно мюсли! Но, когато тя се настанила на своята масичка, лелята (голямата кукла Доли) й сервирала скучен студен сандвич с незнайно какво. Кукличката погледнала разочаровано сандвича и почувствала, как сините й очи се изпълват със сълзички. Толкова й се искало да вкуси от мюслито, а тук... Каква неприятна изненада! Но тя не си позволила да се рахленчи, защото знаела, че това никога не се посрещало добре от лелите. В ушите й звучало строгото: "Който плаче, отива в яслената група!". Тя премигала набързо и си преглътнала сълзите, а заедно с тях и студения сандвич.
След това последвали интересни занимания, разходка и игри - този път особено весели! Във вихъра на поредната игра се чуло - "Бързо си прибирайте играчките! Време е за обяд!" НЕ! НЕ И ТОВА! Играта била толкова забавна и удоволствието от нея толкова неописуемо, че нареждането всичко да се прекъсне прозвучало като гръм от ясно небе! Отново очичките на кукличката се изпълнили със сълзи и отново тя не посмяла да ги пусне на воля. Преглътнала ги набързо, изтичала да прибира играчките и да се приготви за обяд.
Последвали други приятни и весели неща и такива, които много или малко я разстройвали. След последните кукличката още неведнъж преглъщала сълзите си.
Към края на деня, макар личицето й и да се усмихвало, телцето й приличало на балон, изпълнен с вода - всъщност с преглътнатите сълзи.
Когато вечерта момичето дошло да прибере кукличката от кукленската градина и я притиснало към себе си в изпълнена с обич прегръдка, препълващите кукличката сълзи започнали да се леят от сините й очички. И така се леели цяла вечер, докато не се изляли всичките...
Момичето не можело по никакъв начин да разбере, откъде идват обилните сълзи на кукличката... И защо това се повтаряло всяка вечер.
В този момент Санди прекъсна майка си!
- Мамо, а знаеш ли.... Днес, докато си изпълнявахме задачите, г-жа Зайкова ми се скара, защото станах от столчето си.
- Така ли, миличка?! И ти как се почувства тогава?
- Много гадно! Не знаех, че е забранено да се става. Другата госпожа не ни забранява.
- И ти какво направи?
- Нищо.... Седнах си. Бях много разстроена. Идеше ми да заплача, но госпожата продължи да се кара: "Аааа....Ревльовците не ги държим в групата!"
- Оооо... Милата ми! Представям си! И аз на твоето място щях да се почувствам гадно и да се разстроя и още повече от това, че не мога да заплача... Разкажи ми, слънчице мое, какво друго ти се е случило днес? Какво те е усмихнало, какво не?
- С Боби си играхме чудесно, и с Катя, и после си хапвахме, а след това като тичахме навън се спънах и ....
И така, тази вечер срещата на двете беше изпълнена с разговори и споделяния. А сълзичките на кукличката някак се изпаряваха от само себе си... Може би през устата, докато говореше... Или .... Знам ли?!
Кукличката?! Не говорим ли вече за Санди?
Всъщност... Може би няма голямо значение!
Послеслов
Целта на приказката е да помогне на майките да придобият повече разбиране за някои ситуации, в които детето плаче без видима причина, а на практика просто се опитва да излее пред човека, на който се доверява изцяло (в случая майката) натрупалото се през деня напрежение.
Частта с куклата може да бъде разказана на детето. Това ще му помогне на несъзнавано ниво да докосне причините на емоциите си и ще послужи за облекчаване на страданието му, защото за него то си е именно такова.
автор: Ирина Янчева-Карагяур
редакция: Ана Василева
