- Наистина! - спомнил си Слави. - А   ти знаеш ли къде има такова място?
- Да, зная! Ела и ще ти покажа! Сигурен съм, че ще ти хареса. Там   никой не ни се кара за разхвърляните играчки. Всички мърльовци живеят там, - усмихнал се Коко.
- Да тръгваме веднага! - радостно се съгласил Слави.
Тръгнали двамата и Слави попитал Коко:
- А  защо ти е толкова смешна фамилията?
- Изобщо не е смешна. Когато заживееш с нас и на теб ще ти дадат нова фамилия.
- Каква? - поитал Слави.
- Ще разбереш –  тайнствено отговорил Коко.
Докато вървели, завалял дъжд. Момчетата се намокрили, а Слави дори паднал в една локва и целия бил в кал. Казал на  Коко:
- Виж, там  има река. Ела да се изкъпя,защото съм много мръсен.
- Не, нямаме време – отговорил му Разхвърляников.- Всички отдавна ни чакат.
Така стигнали до непознат град. Слави  не можел да повярва на очите си. Навсякъде имало боклуци, децата били мръсни и така играели,  а играчките им се въргаляли наоколо. Нямало къде да  се стъпи.
- Ето го твоят  нов дом! - казал Рахвърляников на Слави. - Сега ще живееш тук. Влизай, настанявай се. Аз отивам  за едно момиченце, което вчера ме извика.
Слави влязъл в къщата, а там всичко било в паяжини, играчките -  навсякъде по пода, на масата – мръсни кърпи и неизмити чинии.
- Олеле, как ще живея тук? - помислил си Слави и тръгнал да търси банята, за да се измие.
Докато търсел банята от тавана се спунал огромен паяк, който го гледал със злобни светещи очи. Слави много си уплашил и започнал да вика:
- Не искам  да живея тук! Искам при мама! Мамо, моля те, вземи ме от тук. Обещавам, че от сега натататък  винаги ще си прибирам играчките!
В този момент Слави се събудил и разбрал, че всичко е било само един сън. Но все още се страхувал, че някой може да го отведе в страната на Мърльовците. Затова изпълнил обещанието си и започнал да  разтребва стаята си редовно, без дори майка му да го подсеща!

Стефан и компютърът– приказка, която ще откъсне детето от компютъра
Приказка за децата, които нараняват животните
Приказка за Таня - клюкарката (как да научим детето да не доносничи)

Автор: Катя Сим Източник: http://www.moya-lyalyas.ru/archives/7590 Превод: Е. Чаушева

 Тази приказка е преведена и публикувана със специалното разрешение на автора Катя Сим. Копирането и разпространяването на текста или части от него е възможно само след изричното съгласие на автора.