- Ихааа, страхотно! – зарадвал се Стефан. – Аз съм в компютърната игра! Колко яко! – и тръгнал да разглежда какво има наоколо. Вървял, вървял, но се спънал и си навехнал крака.
- Ох-ох! – извикал той.
В този момент покрай него минал синият танк.
- Танкчее, - викнал Стефан – Помогни ми, моля те! Навехнах си крака и не мога да ходя.
- Ааа, не! – казал танкът и го подминал.
- Но как така? Та аз толкова обичам да играя с теб! Аз така добре те управлявах. Ние с теб побеждавахме враговете неведнъж. Наистина ли няма да ми помогнеш?–разплакало се момчето.
- Извинявай, но аз имам друга задача. Мен не са ме програмирали да помагам на децата – провикнал се танкът.
- А така! – тъжно помислил Стефан – А мама никога не ми е говорила така и винаги ми е помагала. Ех, колко съм гладен.....
Изведнъж момчето се оказа в друга компютърна игра – „Фабрика за торти”. Видял Стефан тортите и много се зарадвал.
- Така, сега ще си хапна няколко парчета – и протегнал ръка към тортата, но тя изчезнала. Колкото и да се мъчел да хване торта, тя пак изчезвала.
- Не искам да съм тук, - помислил си Стефан. – Тук всичко е фалшиво. Трябва някак да се измъкна. Бродил, бродил по различни игри, но така и не успял да се измъкне от компютъра. Никой не му помогнал, никой не играл с него на топка, на гоненица, дори една кифличка не му дал.
Разбрал Стефан, че няма да намери помощ в компютърните игри, нито съчувствие, нито ласка, нито грижа. Нямало с кого да поговори, нямало кой да му помогне, нито да го развесели. Нямало ги мама и тати, нямало ги приятелите.
Седнал Стефан на земята и заплакал.

-  Стефане, Стефане – потупал го някой по рамото.
Стефан се огледал и видял един дядо.
-  Още ли искаш да се върнеш вкъщи? – попитал той.
-  Много, много искам!, - отчаяно казал Стефан.
-  Добре, гледай сега! Ще ти дам вълшебен бонбон. Когато го изядеш, на мига ще се озовеш у дома. Но помни - мога да ти помогна само един път. Ако отново започнеш да играеш на компютъра повече от 30 мин. на ден, то ти отново ще попаднеш тук и вече няма да може да се измъкнеш.
-  Благодаря ти, дядо! Разбрах те! Сега всичко разбрах – Стефан изял бонбона и отново се върнал вкъщи.

Сега Стефан никога вече не играел толкова дълго на компютъра. Той отново започнал да излиза навън с приятелите си, да тича, да скача, да помага на майка си и на баща си и много, много други интересни неща. И бил много щастлив от това.

 

 

Приказка за това как Наталия беше стисната

Вълшебството на добрите дела (приказка за децата, които се бият, нагрубяват и хапят )

Приказка за Таня - клюкарката (как да научим детето да не доносничи)

Приказка за децата, които нараняват животните

Автор: Катя Сим Източник: http://www.moya-lyalyas.ru/archives/7609 Превод:Е. Чаушева

Тази приказка е преведена и публикувана със специалното разрешение на автора Катя Сим. Копирането и разпространяването на текста или части от него е възможно само след изричното съгласие на автора.