на учени от университета на Мисури. За да докажат влиянието на гените върху мързела, проф. Франк Бът и колегата му Майкъл Робъртсън размножавали мишки, които демонстрирали черти на изключително трудолюбие или краен мързел.

За тази цел те слагали няколко десетки гризача във въртящо се колело и в продължение на шест дни отчитали колко охотно бягала всяка мишка. След това кръстосали 26-те най-трудолюбиви особи и направили същото с 26-те най-мързеливи.

След десет поколения учените повторили експеримента и се оказало, че популацията на трудолюбивите мишки бягала в колелото почти десет пъти по-дълго, отколкото ленивите им събратя. Тогава Бът и Робъртс сравнили нивото на митохондрии в клетките на животните и провели секвениране на тяхната РНК.

„От над 17 000 различни гена в една част на мозъка определихме 36, които може да играят роля в предразположеността към мотивация за физическа дейност”, разказва Робъртс.

Между другото…

Безделниченето е полезно за кариерата

Безделниченето е полезно не само за здравето, но колкото и да е парадоксално – и за кариерата. Предавайки се на мързела, ние трупаме сила и енергия. Например Чарлз Дарвин бил необикновен лентяй. В училище го принуждавали да набляга над граматиката, често той заспивал на чина, от спортовете предпочитал риболовът и стрелбата с пистолет по врани, без да става от леглото, а в университета голяма част от времето си прекарвал по кръчмите. Когато станал учен, Дарвин също не бързал заникъде. Знаменитите си трудове писал много години. Но накрая попаднал в световната история.

Друг пример: сър Уинстън Чърчил в училище бил последен по успеваемост и дори не влязъл в университета. Към спорта бил равнодушен, а любимото му занимание било да се изтегне в своя люлеещ се стол. Накрая станал велик политик.

Карл Маркс отначало живеел от средствата на старата си майка и изобщо не искал да си вземе хляба в ръцете. От 1869 г. го издържал приятелят му Енгелс. Накрая учението му обърнало света.

Айнщайн бил смятан от учителите си за безделник, а той станал Нобелов лауреат.

С мързела си са известни Нютон, Архимед, Менделеев, Пикасо. И няма нито един пример, който да потвърждава, че свръхактивният начин на живот подпомага гениалните открития.

Източник: megavselena.com/