Сред класиците на детската психоанализа Франсоаз Долто заема особено място. Още на 8-годишна възраст тя е знаела, че ще стане лекар-възпитател. Момичето живеело в голямо Когато Франсоаз е на 12 години от рак умира по-голямата й сестра Жаклин. Семейството дълги години живее с тази ужасна загуба. Майката не могла да прости на Франсоаз, че е останала жива, а Жаклин – не. Може би именно затова призванието на Фр. Долто е да помага на децата, които страдат заради нарушените отношения в семейството.
Ключови твърдения на Франсоаз Долто
Детето е личност!
Още като малка Франсоаз Долто си обещава никога да не забравя какво е да си малък. Ставайки детски психоаналитик тя твърди, че дори току що появилото се на бял свят дете, е личност. То не е собственост на родителите и неговите желания и мнение заслужават внимание. Да се уважава избора на детето, дори този, който не съвпада с мнението на родителите му – това е кредото на Долто.
Всичко е език
За Франсоаз Долто човекът е преди всичко говорещо същество, дори когато още е бебе и не може да произнесе и една думичка. Според нея малкото човече се стреми да се засити с реч, не по-малко, отколкото с майчиното мляко. То възприема света с помощта на зрението, осезанието, обонянието, вкуса, но само казаната към него дума му дава възможност да се почувства част от човешкия род. Речта въвежда детето в човешкото общество и едновременно с това му позволява да се почувства отделно същество, да обозначи това, че е различно от другите (най-напред от майката), за да може истински да подели с околните своите чувства, мисли и спомени.
Да се казва истината
Трябва да се говори С детето, а не на детето. И преди всичко да се говори – честно! Според Долто детето не може да бъде излъгано, защото то несъзнателно знае истината! Още от първите часове на живота си детето знае как звучи истината – „съвпадение между това, което му казват, и това, което усеща“ . То има нужда от истината (колкото и тежка да е тя) за всичко, което го засяга, включително произхода му и семейната история.
„…истината е трамплинът, който позволява на детето да напредне в живота, и опорната точка на лоста, който му помага да се изправи срещу действителността. Не става дума да злословим срещу когото и да било или да предпазваме детето от неща, които вероятно никога няма да се случат. Напротив, трябва да изхождаме от неговия опит и да изразим с точните думи този опит, за да разбере, че не се е излъгало.“
