и разбира се, се стремим да следваме правилата, за да се чувстваме негови пълноправни членове и да заемем подобаващото място в него, коментира сексологът Кантрин Блан за psychologies.ru.

Но какво показват тези правила? Те свидетелстват за това, за което обществото е загрижено в момента, както и за по-личния подсъзнателен смисъл. Именно затова е интересно да се разбере какво означава днешната безпощадна война с окосмяването по тялото.

През вековете мъжете и жените са се отнасяли към нея по различен начин. След като окосмяването при мъжете е било признак за мъжественост, разбираем е стремежът на жените да се отърват от него. Но е имало време, когато наличието на окосмяване по интимните части на женското тяло е било в реда на нещата.

И в такъв случай как да се отнасяме към това, че сега интимната зона (не само при жените, но понякога и при мъжете) се освобождава именно от това, което показва зрялост, а следователно и възможна активност на половите органи?

Смешно е да се наблюдава как окосмяването се възприема за нещо мръсно, тъй като именно то показва сексуалната зрялост. Физиологически неговата поява означава възможност за неконтролируеми сексуални пориви. А всички ние, повече или по-малко съзнателно, се страхуваме от проявата на животинската ни природа и заедно с това – нашата агресивност.

Затова се противим на естествения растеж на тези косъмчета, искаме да го контролираме с помощта на самобръсначката или епилацията. Излиза, че в обществото ни, което така високо цени сексуалността и я афишира във всеки един удобен момент, предлага да се отстранят именно най-явните й признаци?

Доста мним парадокс, тъй като колкото повече се стремим към неограничената сексуалност, толкова повече се страхуваме, че ще ни завладее. А епилацията създава илюзията ,че може да обуздаем сексуалното си начало. Освен това към днешния натрапчив ексхибиционизъм (включително и порнографията, където изобилства от изображения в близък план) окосмяването стана излишно – разваля външния вид.

Но какво точно правим, освобождавайки пениса или венериния хълм от космите? Скриваме покрова на тайните, излагаме на показ мъжките и женски полови атрибути като неопровержими доказателства на идентичността ни. Значи ли това, че имаме съмнения и са ни необходими доказателства? Или вярваме, че невидимото не съществува? А може би, показвайки се изцяло, но така и не познали тайната на сексуалността, искаме да се вгледаме по-внимателно в нея… Да разголим всичко, за да смекчим тревогата си?

Ние може да крием косъмчетата си, да ги показваме или да ги махаме, и точно така да ги считаме еротични или не. Това е субективен избор, който зависи не само от изискванията на епохата, но и от нашата лична история.