това. Общителната майка с досада установява, че дъщеря й е срамежлива, а бащата –интелектуалец се ядосва на сина, който изобщо несе интересува от шах.
В опита си да поправят тази „грешка на природата“, родителите често „Насилват“ детето: усмиряват прекалено активното, ръчкат спокойното, шегуват се със срамежливото… Защо им е толкова трудно да осъзнаят, че детето им не е като тях?
„Често очакваме да видим в него не просто себе си, а нашият подобрен образ, почти съвършения – обяснява психологът Екатерина Бурмистрова. – Този на когото може да прехвърлим товара на несбъдналите се планове и недостигнати цели. Синът трябва да учи в университета, където бащата не е успял да постъпи, а дъщерята да стане художник, каквато е била мечтата на майката. Често такова отношение е характерно за родителите нарциси, които изначално не са уверени в ценностната си система и подсъзнателно се надяват, че детето със своята външност и успехи ще потвърди тяхната значимост.
Да приемеш детето, не като продължение на своите достойнства, а самото него – означава да видиш в него отделната личност. А това е толкова трудно, колкото да приемеш това, че то не прилича на теб. Нетърпимостта на майката или бащата към „другия“ в лицето на собственото дете е знак за егоцентризъм и психическа незрялост. Най-болезнените чувства възникват, когато установим, че синът или дъщерята притежава такива черти от характера, за които ние сме в състояние да признаем, че също имаме.
Преди всичко трябва да се осъзнае, че това е проблем на родителя, а не на детето. За да се приеме детето с всички негови качества, чувства и желания, то трябва да се уважава, а ние – да се поставяме на мястото на другия. Да бъде разбрано не от нашата собствена позиция, а изхождайки от него самото. Ако в семейството има и друго дете, бъдете особено внимателни с „неприличащото“: много е тягостно да растеш, чувствайки, че нещо в теб предизвиква нетърпимост или тревогата на близките ти. Като в приказката за грозното патенце…
Източник: wday.ru
