След два неочаквано лесно взети изпита, повярвах в чудото и за третия, почти нищоне прочетох. Естестевно, не го взех. Върнах се вкъщи ядосана на Дядо Коледа. В този момент на домофона се позвъни: „Аз съм Дядо Коледа!”. Така се обърках, че отворих вратата, а пред мен- Дядо Коледа!
-    Таня, тук ли живее? Написала ми е писмо.

Аз не вярвам на ушите си, а Дядо Коледа чака да се появи момиченцето, което търси. Оказа се, че Антон е студент по актьорско майсторство и в момента работел като Дядо Коледа, а родителите на Таня, го наели за празника. Антон, обаче объркал адреса. Младежът все пак отиде на точния адрес, но след два часа се върна с цветя и предложението да прекараме празника заедно. Тази година ще го придружавам в ролята на Снежанка, че кой знае дали няма да обърка още някой адрес!

Във фризьорския салон

Олга, 27 г. Вариантите за прекарването на коледните и новогодишни празници бяха два – или да слушам вайканията на роднините, че още нямам годеник, или да излъжа, че вече имам приятел, с когото ще празнувам, а всъщност да си остана вкъщи. Избрах втория вариант.  Вечерта, обаче звъни сестра ми: „Оля, за утре имам час при фризьорката ми, но с мъжа ми ще пътуваме, тя няма да ми прости ако пропусна часа си, за който я уговарям от един месец. Отиди вместо мен, моля те! Страхотна е, ще останеш доволна!”

Фризьорката наистина ме „направи” чудесно – невероятна прическа в меден цвят. Виждайки се в огледалото аз изведнъж се разплаках, че дори няма на кого да се покажа. Фризьорката се притесни и ми каза: ”Ела да празнуваш с мен, компанията ми е страхотна. Там ще бъде и брат ми, който няма приятелка, а е много готин мъж! Струва ми се, че идеално ще си паснете!”  Нататък нещата се развиха като в приказка. Накратко – другата седмица е сватбата ни, а Цвети – фризьорката ще ми направи прическата с намаление, като на бъдеща снаха.

В магазина

Теди 24 г. Работех като продавачка в парфюмерия и в навечерието на празниците не очаквах никакви чудеса, освен бонус към заплатата. По това време в работата е ужасно – страшно много хора, шум, задух, безкрайни опашки пред касите, а клиентите искат да пробват всеки парфюм. Един от тях, много симпатичен младеж, ме моли да избера парфюм за 20- годишна блондинка.  Описва я с такава любов  - била весела, енергична с приятен характер.  Предлагам му варианти, а мислено й завиждам. Той ме слуша, усмихва се, шегува се и ми се стори, че ме сваля. Уж, на майтап ме попита кой аромат ми харесва най-много.

 Аз се ядосах - има си приятелка, а ме сваля, и му тикнах един флакон с ужасно скъп, но тежък и неприятен парфюм.
 Младежът взе две бройки и отиде на касата. След малко се върна и ... ми подари единия парфюм. Оказа се, че избирал подарък за сестра си, а в мен, както си призна по-късно се влюбил от пръв поглед и решил да се „пробва”. Вече сме заедно почти две години и всичко е прекрасно, с изключение на този ужасен парфюм. Той казва,че много му харесва и ме заплашва, че всяка година ще ми купува по един!

Ето и историите от първата част

 

Източник: aif.ru Превод: СР