литература г-н Кид, от Новата школа на Ню Йорк, именно сериозната литература възлага повече отговорности на читателя. Нейният художествен свят е пълен с непонятни символи, действието се развива по странен и необичаен начин. Там няма надеждни инструкции за това на кого да се довериш и как да чувстваш.
Учените предполагат, че навиците по навигацията в измислените светове на литературата ни помагат в реалния живот. Според тях те засилват способността ни да построяваме модели на психическото състояние на другите хора. Например, събеседника ни вдига ръка и ние рабираме, че това означава „дай пет“, а не шамар. Понякога тази способност се нарича емпатия и учените все по-активно потвърждават връзката между четенето на мисли и художествената литература. Обикновено тези данни са основани на обикновена корелация: най-запалените читатели имат най-много точки на тестовете за емпатия, пише сп. Science.
Изследователите Кастано и Кид се наели да измерят непостредствените когнитивни ефекти на двата тиха хусожествена литература – задълбочена и повърхностна и разработили серия от пет експеримента. Във вески те молили участниците да прочетат 10-15 страници от качествена и популярна литература. В първата категория попаднали разкази на Чехов и Дон ДеЛило, а също и носители на наградата на името на О`Хенри. Честта на масовата литература отстоявали бестселъри на Даниел Стийл, както и научно-фантастическите произведения на Робърт Хайнлайн.
Когато участниците в експеримента завършвали четенето, им били давани тестове за способността за моделиране на състоянието на ума на другите хора. Един от тях се състои в това – в продлъжение на две секунди доброволецът гледа снимка, след което трябва да реши какво е емоционалното състояние на човека от снимката – щастлив, сърдит, дали се страхува….
По-сложна част от експеримента се състояла в това, че участникът вижда само неголяма част от лицето и избира от четири сложни емоционални състояния.
Като цяло и двете групи се проявили по-добре в сравнение с участниците от контролната, които чели или публицистика или нищо. Разликата между читателите на литература и белетристика била не много голяма. Поклонниците на Чехов във всички случаи отговорили правилно на повече въпроси, в сравнение с любителите на популярната литература.
Все още учените няма ясен отговор защо четенето оказва подобно въздействие. Вероятно, когато човек се запознава с описанието на непознати за него психологически състояния неговият светоглед се разширява. Въпросът може би дори не е съдържанието, а в самия процес.
