Имало едно време едно момиченце, което се казвало Ани. Тя винаги била весела и децата много обичали да си играят с нея. В един есенен ден, когато на улицата имало много локви тя се прибирала с татко си от детската градина. Ани винаги обичала локвите и много й харесвало да скача в тях. Наоколо, обаче имало хора и по този начин тя ги пръскала и цапала дрехите им.
-Ани, не скачай в локвата, защото пръскаш хората, помолил я татко й.
Ани не го послушала и продължила да скача в локвите. Тогава баща й я хванал за ръката и я извел от локвата. Момиченцето се обидило и изкрещяло на татко си: - Ти си лош баща! Не ми даваш да си играя и ударило баща си. В този момент покрай тях минал старец, който видял какво се случва и казал на Ани: “ Не е хубаво да правиш така. Защо обиди татко си?
- Какво искаш? Махай се от тук, грубо му отговорила Ани.
Старецът се усмихнал тайнствено и казал няколко вълшебни думи:
„Щом ти другите обиждаш
биеш, риташ и крещиш
щом устата си отвориш
само сълзи ще рониш.
Но когато се замислиш
и отново станеш благ
Заклинанието ще падне -
радостен ще станеш пак!“
Но Ани от злоба и обида не обърнала внимание на стихчето. От този момент щом Ани отворела уста от очите й започвали да капят сълзи. Отива да играе с децата и започва да плаче. Опитвали се да я успокоят по всякакъв начин, но без успех. И така цели два месеца. Очите й се подули ужасно и Ани изглеждала като болна.
Един ден Ани си играела навън и видяла старецът, който й направил забележка, когато ударила и нагрубила баща си. Тя изтичала до него, но той избягал и се скрил. Тогава момиченцето си спомнило думите му.
Ето, защо по цял ден плача, сетила се Ани. Тя изтичала при татко си и го попитала:
- Тати, аз нали съм мила и добра?
- Ами, не съвсем,- започнал татко й. Ето вчера удари братчето си, развика се на баба, а днес си ударила приятелчето си в градината.
- Тати, а ако се променя и повече не правя така, ще стана ли мила и добра?
- Разбира се! - усмихнал се таткото.
И Ани започнала да се променя. В началото й било много трудно. Когато нещо не й харесвало, веднага вдигала ръка да удари. Но тогава си спомняла думите на Вълшебника и се успокоявала, защото се сетила, че близките й много я обичат. Лека полека детето престанало да крещи и да се бие, а сълзите все по-рядко се виждали на лицето й.
Един ден Ани видяла, че едно по-малко момченце паднало и плаче. Тя отишла при него и му помогнала да стане. Детето я погледно с благодарност и се засмяло, Ани също се засмяла и радостта отново се върнала при нея.
Ето как Ани се научила да бъде добра! Знай и ти, че добрите дела винаги правят чудеса!
Автор: Катя Сим Източник:http://www.moya-lyalyas.ru/archives/7601 Превод:Е. Чаушева
Тази приказка е преведена и публикувана със специалното разрешение на автора Катя Сим. Копирането и разпространяването на текста или части от него е възможно само след изричното съгласие на автора.
