на живот? И как да помогнем на детето?
„Непослушен“, „немирен“, „приказлив“,, лесно се разсейва“, „ходи като отнесен“, „отговаря без дори да е чул въпроса“, „трудно задържа вниманието си“, „непрекъснато губи нещата си“…. Все повече родители говорят така за децата си и в отчаянието си „блъскат“ главата как да помогнат на детето поне за няколко минути да се съсредоточи над това, което прави.
Това, което в ранното детство е могло да се обясни с особеностите на характера или излишък на енергия в училище се превръща в сериозен проблем. Та нали именно училището изисква от децата да са мирни, дисциплинирани и да могат да се съсредоточават. Родителите са притеснени: ако детето е хирепактивно и невнимателно защо то може да се занимава с часове с нещо, което му е интересно? Например, то може с часове да играе на компютъра или да разглобява и сглобява играчка… но не е в състояние да дочете до края книжката или да разбере условието на лесна задача.
Става въпрос за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), незначително нарушение в работата на мозъка. Понякога се наблюдава само дефицит на вниманието или само хиперактивност, но често при децата се съчетават и двете. От това разстройство страдат около 38% от децата, като при момчетата се среща три пъти по-често, отколкото при момичетата.
Няма единно мнение за това как възниква този синдром. Повече от невропсихолозите го свързват с недостатъчната активност на части от префронталната кора, преди всичко с нарушения в изработването на допамин, който отговаря за силата на мотивацията и способността за концентрация. Развитието на мозъка при децата с този синдром протича нормално, но с изоставане (средно с около три години) , ето защо някои деца надрастват своята хиперактивност и невнимателност.
Детският психиатър Филип Шоу уточнява, че по-бавно се развиват тези области на мозъка, които отговарят за психичните функции, като – памет, внимание, контрол на поведението. Именно в това е причината за хиперактивността.
Според Том Хартман СДВХ е наследен от първобитните хора. При праисторическия ловец хирепконцентрацията на вниманието (по време на преследването на животното) се редували с периоди на бездействие. Преходът от лов към земеделие донесъл нов вид внимание. Но в гените на някои хора са останали черти от начина на живота, като ловци.
При една трета от децата със СДВХ симптомите му се запазват и в зряла възраст. При 57% от децата, страдащи от дефицит на вниманието и хиперактивност се наблюдават и други разстройства, като дислексия, нарушения на съня, депресия и трежвоност.
Липсата на бащата предразполага към ранно родителство
Дори, когато спят децата страдат от скандалите на родителите си
