Вторник 22 Юни 2021

10 неща, които трябва да знаете когато обичате силен мъж или жена

Ако сте влюбени в силна личност, вие сте ударили големия джакпот. Ще впуснете в едно от най-емоциона...

Десет сигурни начина да провалите брака си

Има толкова много начини да провалите връзката си. Ако сте стигнали до момента да кажете

5 фрази на манипулаторите, които влудяват

Безсилие, обида, унижение, меланхолия, срам… Понякога всичките тези чувства преживяваме

Учени и обществени личности в търсене на истината за ваксините

Могат ли ваксините да предизвикат аутизъм? Това е темата на филма “Vaxxed”

Четири начина, с които да развием емоционалната интелигентност на детето

Родителите очакват от детето високи учебни постижения, забравяйки, че за хармонията

Повече няма да ги видим

Може ли да се смятаме за прогресивни, сравнено с времето преди 500 години?

  • 10 неща, които трябва да знаете когато обичате силен мъж или жена

    Събота, 23 Юли 2016 00:00
  • Десет сигурни начина да провалите брака си

    Четвъртък, 14 Юли 2016 00:00
  • 5 фрази на манипулаторите, които влудяват

    Вторник, 12 Юли 2016 00:00
  • Учени и обществени личности в търсене на истината за ваксините

    Сряда, 04 Май 2016 00:00
  • Четири начина, с които да развием емоционалната интелигентност на детето

    Четвъртък, 07 Април 2016 00:00
  • Повече няма да ги видим

    Понеделник, 21 Март 2016 00:00
Вторник, 07 Май 2013 23:00

Имах дете...

Оценете
(0 гласа)

funeralВсяка прилика с действителни лица и събития е случайна...или не...

 

Имах дете… Момче… Много го обичах…Растеше добро, умно и здраво… До миналата година.

Тогава стана нещо. Не зная какво. Никой не знае. Един ден припадна. Щях да се побъркам от тревога за него. Заведох го на лекар – казаха ми, че му няма нищо. Успокоих се, все пак лекар го е казал, защо да не му вярвам? Детето продължи да живее нормално, майка му и аз – също.

После пак припадна и пак лекари…пак изследвания и пак всички „лекари“ ни обясняваха, че му няма нищо. Отново повярвахме, че всичко е наред. Момчето ми продължи да ходи на училище, да си играе с другите деца и всички да му се радват. Беше готин, всички деца го харесваха, а малкото му братче го обожаваше. Играеха си и малкият попиваше всичките хубави неща, на които го учеше батко му. Децата в училище се надпреварваха, кой да му е най-добрия приятел. Всички се допитваха до него за уроците по български, математика и т.н. Бях най-гордия баща в цялата вселена.

После пак припадък. И пак доктори…и пак изследвания… и пак цветя и рози…

Шест дни почивка. Беше страхотно, ходихме в провинцията, бяхме по басейни, говорехме си за всичко. За живота, за радостта, за музиката, за ценностите...говорехме си с него, все едно не е само на 11 години, а голям човек… Бях най-щастливия баща в цялата вселена.

Попита ме дали може следващата събота да покани приятелчета вкъщи…ей така да си поиграят… да си поговорят…“Разбира се, че може“ – казах аз.

Вчера след училище ни каза, че с приятелите са си разказвали, какво е станало през дългите празници и са се разбрали за събота. Усмихнах се и само казах: „Супер! Радвам се!“

Радвах се вчера…днес вече не…Днес просто съм празен…Защо?

Заради едно обаждане…от училището…“Г-не, момчето Ви припадна, извикахме бърза помощ…“

Линейката дошла за 20 минути…момчето ми било още живо…закарали го в болницата…ние бяхме там малко след него…чакахме един час… когато този изглеждащ, като век час изтече, докторите пак ни обясниха, че всичко ще е цветя и рози…но този път за последно…върху гроба на момчето ми…А само да можеше да са върху моя гроб...

Прочетена 1739 пъти Последно променена в Вторник, 07 Май 2013 23:23

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Web Analytics