биват манипулирани.  Явлението „пренос“, за съжаление е доста често срещано. Човек изживява определени чувства към някого, но не може да ги изрази и тогава целият гняв се насочва към друг – детето. При това не винаги, защото те са по-слаби, а защото приличат на този, който ни е обидил, а освен това провокират тези травмиращи усещания, като вина, безпомощност, обида и ревност.

Не са малко случаите, в които жените изкарват гнева си от мъжа върху децата. Съществува т.нар. комплекс на Медея – причиняване на вреда на децата, с цел да се отмъсти на мъжа. Освен  крайните случаи на убийство, които са доста редки, се срещат други, по-меки форми, но не по-малко разрушителни.

Признаци на комплекса на Медея може да се открият у всяка майка в определен момент. Напр., когато майката унищожава морално детето си, упражнява натиск върху него, като го убеждава, че е непълноценно, безпомощно и глупаво.

Друга разновидност на „моралното убийство“ е хипероопеката, която унищожава волята за живот. Майката по всякакъв начин пази детето от опасностите, като му забранява всичко. Така детето става безпомощно и неспособно за самостоятелен живот.

Трети вариант е насаждането на вина, за да бъде благодарно, че  е родено: „Толкова много жертви направих заради теб, посветих ти живота си, ако не се беше родил, щях да живея по друг начин….“ Този случай се среща често при самотните майки. В подобни ситуации майката обвинява детето не само в това, че то изобщо съществува, но и за това, че „баща му е такъв“.

Има случаи, когато жените, изоставени от мъжа (лишени от внимание и подкрепа) демонстрират, макар и временно пренебрежение към майчинските си задължения, пренасяйки гнева си върху детето.

Трябва да се отбележи, че такива ситуации възникват там, където детето първоначално е предмет на манипулация. Напр., когато бременността е гарантирала сключването на брак или получаване на жилище. Също така се случва и между партньори, които не са изяснили личните си отношения.

За да не се довеждаме до това състояние, е необходимо

• Да бъдем честни със самите себе си. Да разбираме себе си и това, което ни влече. Ако искаме да се омъжим, това не означава автоматично, че искаме и дете;
• Да бъдем внимателни към близките ни. Афектираното поведение не се появява изведнъж, то е резултат от натрупване на гняв и вътрешната борба с него;
• Да проявяваме истинските си чувства, да разбираме към кого са насочени;
• Искрено да се интересуваме и грижим един за друг. Не само за децата. Всички имат нужда от грижи и подкрепа, дори банкерите и президентите.

Как да изразим гнева си, без да навредим?

Първо, трябва да се формира следният навик: от време на време да си задавате въпроса: “Какво се случва с мен? Какво чувствам в момента? Как се отнасям към това, което се случва?“ Изобщо, когато гневът започва да замъглява съзнанието ни, става въпрос за някакъв вид безпомощност,  с която ни е много трудно да се примирим и с която не може да се борим. Когато гневът придобие такива размери, че няма надежда да се сдържаме, може да ни помогне следното.

 

Отидете в банята, спокойно, така сякаш отивате да изперете нещо. Сложете мръсни дрехи в голям леген или във ваната, ако имате такава. Напълнете с вода. Застанете вътре голи и …започнете да перете с краката. Тропайте, мачкайте, докато гневът не излезе от вас или поне не ви олекне.

Има и друг начин – напишете писмо до… никого. Ако усетите, че вече не можете да се контролирате напишете всичко, което е във вас. Не се притеснявайте как ще се изразявате и какви думи ще използвате. Със сигурност ще ви олекне, но помнете, че такива писма не трябва да се пазят. Можете да го изгорите или накъсате на малки парченца, които да изхвърлите. И най-важното бъдете внимателни с близките си. Чуйте това, което ви казват и се подкрепяйте.

И, разбира се, обичайте децата си!

 

Източник: aif.ru