Бащината любов спомага за развитието на детето, много повече отколкото майчината. Изводът е направен въз основа на широкомащабно изследване върху това как родителския отказ или приемане влияе на човек в прехода от в продължение на близо половин век, показва, че никакъв друг житейски опит не оказва толкова силно и устойчиво въздействие върху личността, както отхвърлянето от родителите, особено ако това е станало в детството.
"Децата и възрастните навсякъде, независимо от расата, културата и пола реагират еднакво, когато възприемат, че са отхвърлени от тези, които се грижат за тях“, обяснява Роналд Ронър от Университета в Кънектикът.
Разглеждайки 36 проучвания от цял свят, направени сред 10 хил. души, учените установили, че в отговор на родителското отхвърляне детето става по-тревожно и неуверено в себе си, а също и враждебно и агресивно към останалите.
Раната от неприемането, особено когато тя е нанесена в детството, боли и в зряла възраст. Израствайки, такива деца много трудно създават надеждни и основани на доверие отношения с партньора си.
По време на отхвърлянето в мозъка на детето се активират същите области, както при физическа болка. За разлика от физическата, обаче психическата болка може да се преживява отново и отново в продължение на години.
Що се отнася до въздействието на бащината и майчината любов, резултатите от повече от 500 изследвания, показват, че децата и възрастните са по-раними от отхвърлянето от страна на бащата.
Едно от обясненията е това, че децата отделят повече внимание на този от родителите, когото възприемат като по-силен и с повече авторитет. За това ако бащата има по-голям престиж, то той ще повлияе повече върху живота на детето, отколкото майката.
Най-важният извод е, че бащината любов има решаващо значение за развитието на личността. Учените се надяват, че много бащи ще проумеят колко е важно да участват в живота на детето си, а майките - да не омаловажават ролята му и да не възпрепятстват контактите му с детето, когато живеят разделени.
Източник: Infoniac.ru
