Как изглежда: сълзи, капризи, всякакъв вид непослушание.
Какво означава: имам нужда от вашето внимание!
Позната картинка: родителят е спрял да поговори със своя позната на улицата, рожбата хвърля играчки от количката и мрънка. По-голямото дете може, игнорирайки забележките, да джапа в локвите или да хвърля пясък, а ученикът – да се оплаква, че му е горещо, студено или, че е жаден. Причината, в почти всички случаи е една и съща: ревност и желание за родителската любов и ласка. Веднага! Как така той смее да говори с тази досадна леличка или чичко (да пусне новините по телевизията или да проверява домашните на по-голямото дете), когато аз съм тук – толкова прекрасен и уникален!
Може да задоволявате до безкрайност малките изисквания на рожбата си – да му бутате шоколадче, да му разрешавате да си пусне детско, да вдигнете играчката, но докато детето не получи внимание, капризите няма да престанат.
Как да се справим: прегърнете детето и му кажете, че го обичате. Но сега, сте заети и ще поговорите с него по-късно. Колкото по-малко е детето, толкова по-кратък трябва да бъде интервалът. Междувременно може да му измислите интересно занимание: да брои колите, които минават, да рисува или да ви помага в преглеждането на домашните на по-голямото дете.
Профилактика: малкото или порастващо съкровище не бива да се чувства, като център на вселената в семейството. Да, важен е. Да, чудесен е – но не е най-добрият и не е най-главният. В противен случай ще трябва да обезпечавате важността му 24 часа в денонощието.
Как изглежда: като провокация
Какво означава: Не се чувствам добре, имам спешна нужда да ми обърнете внимание!
„Ненавиждам сестра си! По-добре изобщо да не се беше раждала!“, „Мразя училището! Няма да ходя повече там!, „Ще взема пари без да те питам, когато не си вкъщи!“ Когато детето казва злостни, забранени или проковативни неща, то всъщност иска да изкрещи:“Аз съм тук!“. То не може да се изкаже така директно, но има нужда да му се обърне внимание спешно, затова използва тези думи, които няма да останат незабелязани. Според психолозите повечето деца предпочитат дрои наказанието пред равнодушието на родителите си.
Как да се справим: да обясните на скандалджията, че не е прав е безсмислено, той много добре го знае. Да му се скарате – също няма полза: това само значи, че провокацията е проработила. Да приложите сила е жестоко, освен това, така вие сами показвате, че силата е главното ви преимущество.
Най-напред предложете на детето да си измие лицето и да пийне вода, след като се успокои, му отговрете на всички въпроси и ги обяснете търпеливо. Но не започвайте с обяснения, а с въпроси: “Какво не ти харесва? Разстроен ли си? Как би искал да ти помогна?“
Профилактика: научете детето да изразява мислите и чувствата си. Най-добре, по ваш пример. Постарайте се да не се подавате на провокации и да се противопоставяте на истериите със спокойствие. Ако детето разбере, че може да изкара извън нерви родителите си, то подсъзнателно ще възприеме това като доказателство за собствената си сила и власт. Всички решения за наказания приемайте на „трезва“ глава и задължително ги изпълнявайте: непоследователността само обърква детето и понижава уважението му към вас родителите, които „само заплашват“.
Как изглежда: оплаквания от това, че не се чувства добре, лошо настроение, самота, ненужност.
Какво означава: мисля, че по този начин ще постигна своето
Детето го боли корем или глава, настроението му е лошо и много тъжно. Подобни опити да бъде разчустван родителят, за да се получи в последствие подарък, шоколад, ходене на кино или „обяснение“ в любов, се използват доста често. Но само ако минават пред родителите. Затова, да се угажда на „болния“ е строго забранено. Още повече, че някои бързо схващащи деца, разбрали родителския подход, в последствие може да се разболеят съвсем реално. Изключение тук е уверението ви в обичта към детето – то никога не е в повече, нито при болния, нито при здравия.
Как да се справим: детето е болно - въвеждаме болничен режим. Може да се пропуснат 1-2 дни в училище и да не се съберат играчките в стаята. Засега. Но детето лежи в леглото, пие чай с лимон, а детските и сладките – след оздравяването, защото на болните им е нужен покой.
Профилактика: наблюдавайте поведението в семейството. Ако на баба всички отстътват, защото има болно сърце (а, не защото е възрастна и мъдра), а мама не се разстройва, за да не я заболи главата (а не, защото я обичат и пазят) детето ще разбере, че да боледуваш не е толкова лошо.
Как изглежда: обвинения, че не го обичате достатъчно и не му обръщате внимание
Какво означава: ти смяташ, че си виновен пред мен, значи може би наистина е така?
Как да се справим: В отговор на поредното:“На теб ти е по-скъпа работата (приятелката, фризьорът) - в никакъв случай не се оправдавайте. Това само ще засили подорзренията на детето. Спокойно му кажете: „Аз много те обичам, но някои решения ще взимам сама, защото съм по-възрастна и по-мъдра и никога няма да направя нещо, което ще ти навреди.“
Профилактика: до определена възраст детето гледа на света през очите на родителите си, затова още от началото го учете да гледа положително на нещата. Ако бащата непрекъснато повтаря на детето:“Извинявай малкия, но от тази глупава работа нямам време за теб“, детето ще се натъжи. Ако детето знае, че родителят, който работи е уважаван човек, добър професионалист и работи, за да обезпечи нуждите му, това ще предизвика уважение и разбиране.
Ако родителите непрекъснато повтарят, че нямат достатъчно средства, за да отидат на екскурзия, то ще намрази да ходи на село при баба и дядо.
Как изглежда: като явен или скрит шантаж
Какво означава: ти се страхуваш от това, значи мога да те водя за „носа“
Заплахите: “Ще избягам отвкъщи“, „ще скоча през прозореца“ по-често се произнасят, отколкото да се изпълняват.
Как да се справим: с терористи не се преговаря! „Ако искаш да опропастиш здравето или живота си – аз няма да мога да те спра. Само се замисли за какво ти е нужно това? Успокой се и ще поговорим като възрастни. Ако детето заплашва със самоубийство все пак потърсете специалист.
Профилактика: сериозният проблем не се пръква за един ден, значи основно средство за профилактика трябва да стане вниманието и взаимното доверие.
Източник: ladymail.ru Превод:СР
Децата, от малките бузанковци до трудните тийнеджъри са прекрасни психолози. Или поне що се отнася до нашите слабости, комплекси и проблеми. И въпросът не е в това, че всичките са един дол дренки – коварни интигранти и манипулатори, а просто се борят за своето място в сложния свят на възрастните.