След много дни на налудничаво лутане и затваряне в себе си един ден проумях: “Той има право да не ме обича и да не иска да живее повече с мен.“ Но наистина да приема това беше най-трудното.Престанах да чакам от него каквото и да било: разбиране, завръщане, дори обаждане. „Той не ми е длъжен и никой за нищо не ми е длъжен“, си казах.

Първото и най-важното за което трябва да се мисли е детето. На този етап те не разбират нищо. Говоря за случаите, когато възрастните не са скрили от тях и са им казали за раздялата.

1. Не заплашвайте, този който си е тръгнал с нещо, свързано с детето. Това е жестоко ТАБУ. Ако сте започнали да го правите или продължавате, престанете веднага. Ако шантажирате бившия си с детето заедно с това вие настройвате малкия срещу бащата. Но най-важното е, че нанасяте жестока травма на детската психика – от този момент детето престава да бъде цялостна личност, изпитва вина и в бъдеще са възможни сериозни психологически проблеми. Настройвайки го срещу бащата вие разкъсвате душата му на две.

2. Не оставяйте детето за дълго време само. Понякога болката е толкова силна, че нямате сили да живеете, камо ли да разговаряте. Взимайте детето с вас и се срещайте с приятелите, които са ви останали.

3. Много важно нещо - продължавайте да готвите любимите ястия на децата. Съберете силите си и гответе. Дори да ви се струва, че няма смисъл. Ходете с тях на кино, дори да не виждате екрана. Четете им, дори да преглъщате сълзите си.

4. НЕ плачете пред тях, децата се плашат от това.

Ето минимуммът от неща, които трябва да направите

• Да го уведомите за раздялата: Ние решихме да живеем отделно. Ключовата дума е – „НИЕ“;
• Да контактувате с детето. Разговаряйте с него за каквото ви хрумне, само не за наранените ви чувства след раздялата. Вашият свят може да е рухнал, но нека не се разрушава този на детето. Неговият живот трябва да продължи!
• Излизайте на разходка или на кино. Така няма да е нужно да говорите излишно, а детето ще има занимание;
• Гответе му.

Какво НЕ трябва да правите

• НЕ плачете пред детето.
• Не се вайкайте:“Какво ще правим сега?“ Дори да нямате и стотинка. Децата се плашат от това и този страх може да им остане за цял живот.
• Не говорете лошо за бащата. НЕ ТРЯБВА и това е! Детето ви не е аудитория. И това е една от най-важните забрани!

Надявам се, че не сте от онези жени, които шантажират бившия си мъж, че няма да му дадат да виждат детето. Имам предвид добрите бащи, които са добри татковци и са виновни само пред вас, че са си тръгнали, но не и пред детето!

Обърнете внимание на факта, че няма нито един случай, в който порасналото вече дете да е простило на майка си, че е било шантажирано и използвано като разменна монета в нейната търговия на наранени чувства.

Из книгата на Юлия Рубльова „Момичето и пустинята“