Петък 23 Април 2021
×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 67

10 неща, които трябва да знаете когато обичате силен мъж или жена

Ако сте влюбени в силна личност, вие сте ударили големия джакпот. Ще впуснете в едно от най-емоциона...

Десет сигурни начина да провалите брака си

Има толкова много начини да провалите връзката си. Ако сте стигнали до момента да кажете

5 фрази на манипулаторите, които влудяват

Безсилие, обида, унижение, меланхолия, срам… Понякога всичките тези чувства преживяваме

Учени и обществени личности в търсене на истината за ваксините

Могат ли ваксините да предизвикат аутизъм? Това е темата на филма “Vaxxed”

Четири начина, с които да развием емоционалната интелигентност на детето

Родителите очакват от детето високи учебни постижения, забравяйки, че за хармонията

Повече няма да ги видим

Може ли да се смятаме за прогресивни, сравнено с времето преди 500 години?

  • 10 неща, които трябва да знаете когато обичате силен мъж или жена

    Събота, 23 Юли 2016 00:00
  • Десет сигурни начина да провалите брака си

    Четвъртък, 14 Юли 2016 00:00
  • 5 фрази на манипулаторите, които влудяват

    Вторник, 12 Юли 2016 00:00
  • Учени и обществени личности в търсене на истината за ваксините

    Сряда, 04 Май 2016 00:00
  • Четири начина, с които да развием емоционалната интелигентност на детето

    Четвъртък, 07 Април 2016 00:00
  • Повече няма да ги видим

    Понеделник, 21 Март 2016 00:00
Четвъртък, 24 Април 2014 00:00

Психическите травми се предават по наследство и на внуците

Оценете
(1 глас)
Психическите травми се предават по наследство и на внуците freeimages.com

Психическият стрес, преживян в детството, може да влияе на поведението и обмяната на веществата при две следващи поколения. За това са „виновни” регулаторните РНК,

пътешестващи заедно със сперматозоидите.

От време на време разбираме за поредния случай на епигенетично кодиране, когато някой признак се променя не защото се е преобразила нуклеотидната последователност на ДНК, а поради някое произшествие с белтъците, обслужващи една или друга област на ДНК, или нуклеотидите в нея, които, оставайки на своите места, придобиват химични модификации. След това активността на гена не просто се променя, а се променя задълго, сякаш наистина е пренаписана именно нуклеотидната последователност.

Епигенетичните механизми за регулиране на генетичната активност служат като посредници между гените и променящите се условия на живот, но резултатите на това посредничество, както се казва, не се рушат с брадва.
Един от осемте ярки примера на силно епигенетично влияние върху организма е връзката между паметта и хистоновите модификации – въздействайки върху това, което се случва с тези белтъци, можем да направим паметта по-пластична и достъпна за редактиране. Друг пример е влиянието на условията на живот в ранното детство върху рисунъка на епигенетичната модификация, а е установено, че тези модификации остават с човека едва ли не за цял живот.
Освен това се смята, че епигенетичните модификации могат не само да остават с нас завинаги, но и да преминават в следващото поколение. При затлъстяване например много изследователи смятат, че метаболитните нарушения, водещи до затлъстяване, се закрепят към епигенетиката, а след това се предават по мъжка линия. Тоест ако бащата се е хранил неправилно и е нарушил своя метаболизъм, съществува вероятност децата му да страдат от излишно тегло дори при стопроцентово здравословно хранене.

Но в случая с епигенетичното наследство има един проблем: не е много ясно как такива модификации могат да се предадат от родителите на потомството. При растенията този механизъм горе-долу е ясен, но половите клетки на животните се избавят от епигенетичните модификации, как тогава епигенетичният код се предава по наследство? (Наскоро все пак са открити модификации, които, независимо от всичко, остават в половите клетки на всички етапи от тяхното съзряване.)
Възможно е ново изследване, публикувано в Nature Neuroscience от специалистите на Цюрихския университет, да помогнат да се проясни ситуацията с епигенетичното наследство при животните. Изабел Мансуей и колегите  изучавали молекулярните механизми за наследяване на поведението при мишки. За това създали у животните детска травма – докато били малки, всеки ден в продължение на две седмици ги отделяли от майката. Този непредсказуем стрес се отразявал както на малките, така и на майките, които в същото време били поставяни в тясна тръба.
Когато стресираните мишлета пораснали, изследователите забелязали, че те са по-равнодушни към опасностите – например те не се страхували като другите от открити и добре осветени простраства (обикновено мишките избягват такива места). Подобно равнодушие към риска се смята за признак на депресия – може да се каже, че от стресираните мишлета израснали депресирани възрастни. Освен това разлики имало в обмяната на глюкоза, тоест стресът в ранна възраст продължавал да се отразява не само върху поведението, но и върху метаболизма на възрастните животни.
Но – което е най-важното – тези изменения в поведението и метаболизма се предавали по наследство. Когато стресираните в детството мишки били кръстосвани с обикновени, тяхното потомство също демонстрирало равнодушие към опасностите и техният организъм също не третирал нормално глюкозата. Това се предавало не само на децата, но и на внуците, тоест и на второто поколение.

Опитвайки се да определят молекулярните механизми на наследяването, учените открили, че сперматозоидите, кръвния серум и хипокампът при мишките с детска трава и обикновените гризачи се различават по нивото на някои микро-РНК и piwi-РНК. Стресови изменения в регулаторните РНК имало и при децата на стресираните мишки (особено в хипокампа и кръвния серум), и при техните внуци.
За да се убедят, че се отнася за регулаторните РНК, изследователите взели тези РНК от сперматозоидите на мишки с детска травма и ги въвели в чужда оплодена яйцеклетка. След това тази яйцеклетка била имплантирана в самка и учените зачакали на бял свят да се появят децата, заченати по такъв начин. Както можем да се досетим, след като пораснали, мишките демонстрирали същите особености в поведението и метаболизма, както и непосредствените потомци на стресираните родители.

Тоест психическа травма, получена в детството може да се отрази на още две поколения. Трябва да се отбележи, че в дадения случай отново става дума за наследяването на епигенечния код по мъжка линия – РНК на детския стрес идва в зародиша заедно със сперматозоидите.
Сега пред учените стои следната задача: да разберат как именно регулаторните РНК, предаващи се по наследство, влияят на развитието на метаболитните пътища на новия организъм и неговия мозък. Когато разберат този механизъм, изследователите ще изяснят участва ли той във формирането на други типове поведение и работи ли той при човека.

Прочетена 8291 пъти

304 коментара

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Real Time Web Analytics