Може да се опитате да изразходите адреналина във физическо натоварване. Да обиколите 2-3  пъти блока, хем   за здравето е полезно, хем близките не страдат. А  как само ще заблести дома ви, ако грабнете парцала и изчистите навсякъде или изгладите прането. Може и в буквален смисъл да измиете гнева от себе си. Тъй като адреналинът се освобождава с  потта, а в последствие попива в кожата обратно. Затова душът би бил доста ефикасно средство.

На много хора помагат занимания, при които в скрита форма се изразяват  разрушителните способности. Напр. може да разкъсате на парчета някой стар чаршаф, или да нарежете свареното пиле на части, да изхвърлите старите вещи от дома. Всичко това ще ви даде възможност да не задържате в себе си негативните емоции, а ги приложите полезно. Ударете с всичка сила стара играчка, счупете нащърбената омръзнала ви чаша. Тези вещи може да държите на специално място за подобни ситуации. Радикалният начин да се ударите по челото също доста отрезвява!

Псувайте на воля, разбира се, без слушатели, но задължително на глас, за предпочитане по-високо, за да се чуете. И без да спестявате подробностите, колко ви е омръзнало от това. Уточнете конкректните „дразнители“, кажете им всичко, което мислите за тях и колко щеше да е хубаво ако не бяха постъпили по този начин. И когато изкажете всичко, първата ви мисъл ще бъде: “И всички тези глупости ги наприказвах аз?“, при което най-вероятно ще се разсмеете.

Помнете, че агресията в отношенията с близките, дори с децата, е нещо нормално и естествено, но се порицава от обществените норми. Затова изходът е един –  не се обвинявайте, а реализирайте тези емоции в приемлива за обществото форма.

Злобата, раздразнителността и агресията се появяват тогава, когато прекалено дълго сте се сдържали и не сте си давали това, което искате. За да  не се допусне зараждането на подобни чувства трябва да се удовлетворяват желанията. Построете живота си така, че да  не прилича на изтезание.

Може да поплачете, да се съжалите- та кой ще ви разбере по-добре от  вас самата?  Направете нещо приятно за себе си. Изяжте бонбон или се поглезете с друго и след това се заемете със задълженията си.

Майките на малки деца трябва да си спомнят, че психичното им състояние е свързано с хормоните. Ако не са изминали шест месеца от  края на кърменето, не очаквайте хормонална и съответно емоционална стабилност. ПМС също е доста важен фактор. Именно в тези дни жените най-лесно се решават на развод, променят цвета на косата си, напускат работа и т.н.

Разбира се, когато си с малко дете, просто нямаш време, за да обмислиш всичко добре и да се решиш на някакви действия, а след няколко дни организмът се успокоява и ти си мислиш, че не всичко е толкова лошо, колкото изглежда!

Как да пребориш подобни състояния:

• Осъзнай, че проблемът е в теб, а не в заобикалящия те свят и детето няма нищо общо. Светът не съществува за това, за да ти развали настроението.
• Не взимай никакви решения, когато си под влиянието на емоции, иначе няма как да се избегнат разногласията в семейството. Чувствата може да се изразяват, но да се предприемат действия – не.
• Предпазвай близките си от гнева си. Или поне ги информирай за това, че не чувстваш емоционално стабилна.
• Заобичай се  и се заобиколи с приятни вещи. Почети, почини си и т.н.
• Приеми се такава, каквато си в даденото положение. Не се опитвай да се виниш, кориш и да се обриш със състоянието си. През зимата ние не се борим със студа, а просто се обличаме по-топло и знаем, че вкъщи ни очаква топлина.

Понякога върху емоционалното състояние на младата майка особено много влияе умората, преоценката на ценностите и отношенията в семейството. Най-често пиковият момент настъпва, когато детето е на 1,5 г. След това идва проблясък, но докато майката отново се почувства абсолютно щастлива и спокойна, може да изминат две години.

Източник: Моя ляля Превод: СР