хранене.  Според морала, особено този възникнал под влиянието на религията, сексуалната практика, която се отклонява от целта за продължаване народа е извращение. Така до скоро се отнасяха към оралния секс, а сега ред на аналния.

Фройд определя извращението като импулсивен  стремеж да сведеш ролята на партньора към обекта, отрицаващ разликата между половете.

Но защо тогава да осъждаме жената, която иска да получи наслада чрез ануса си? Или да се упреква мъжът, на когото му харесва усещането от обхващането на пениса му от мускулите на ануса, които са по-стегнати от тези на вагината?  Тук си заслужава да се обърне внимание и на друго.

Ако за жената аналният секс е единственият път към насладата, може би тя по някакви причини иска да се отдръпне от усещанията в областта на вагината. Това се случва понякога след изнасилване, тъй като жената се обвинява за това, което й се е случило и избягна вагиналното проникване, страхувайки се да изпита удоволствие от него.

А мъжът? Какво го кара да предпочете аналния контакт, който не  е свързан с женските полови органи?
Отговорът навярно е този: ако в психиката на всеки от нас има хетеро- и хомосексуални импулси, то аналният секс дава възможност да се играе с присъща на природата ни двойственост.

На мнозина се харесва подобна нееднозначност на ролите и това съвсем не означава, че мъжете, практикуващи анален секс са хомосексуалисти, както и не са такива жените, които прониква в мъжа с помощта на пръст или  секс-играчка.

Каквато и да е причината, важното е да не се прави по задължение. И двамата партньори трябва да изпитват интерес и желание. Те не са длъжни, а са свободни, тогава всеки има избор.