Горещ картоф
След развода, особено когато не е протекъл гладко между родителите често започва противоборство: всеки се бои, че другия ще обсеби детето. Това съперничество се отразява на детето, независимо на каква възраст е. Малкото дете не притежава достатъчно психическа автономия и поради това неволно се въвлича в конфликта. Родителите си го подхвърлят като горещ картоф, което действа на него разрушително. Оказало се между двете бойни полета децата не знаят и не могат да знаят къде е истината. Защото за да се изгради като личност детето има  нужда от двамата родителя – това са два ориентира, две отправни точки. А ако всеки от нас поставя под съмнение думите и решенията на другия, настъпва хаос. Детето не знае къде е неговото място, а конфронтацията между родителите му го тласка към самоотрицание, тъй като то е възникнало от тези двама души. В най-тежките случаи детето може да откаже да слуша и двамата. Родителите трябва да осъзнаят, че този, който подложи под съмнение авторитета на другия, подронва своя собствен.

Конфликт на лоялността
Типичните появи на този вътрешен конфликт са непослушанието, скандалите и ругатните, бягството от вкъщи, проблеми в училище… Изобщо всички начини на бунт срещу това, което изискват родителите. В тийнейджърска възраст събитията могат да имат драматичен характер. 17 годишната Мартина изобщо не възприема родителските думи: „Мама, непрекъснато говори лошо за татко. Той мълчи, но аз зная какво си мисли. Главата ми ще се пръсне от тях двама, държат се по-лошо и от малки деца.“ Момичето почти не ходи на училище.

Важна особеност на чувствата, възникнали при раздяла е това, че отсъстващият родител придобива в главата на детето (особено при тийнейджърите) хипетрофирана значимост: неговият „призрак“ заема цялото вътрешно пространство. Този душевен конфликт (мама е тук и дори е прекалено много, а тати е далече и изглежда прекалено привлекателен) предизвиква несамо агресия и съпротива, но и чувство за вина: нима е възможно да изпитваш чувство на враждебност към собствените си родители? Някои деца насочват тази агресия срещу себе си, причиняват си физическа болка, поемат рискове (наркотици, алкохол, опасни връзки…) Друг начин на потискането на агресията е депресията. По този начин децата защитават родителите си от своя гняв. Третият избор са манипулативните стратегии. От този конфликт може да се извлече  полза – разрешение да се прави нещо , подаръци или пари. Някои майки и бащи сами провокират такова поведение, когато затрупват децата с подаръци,  тъй като не знаят да покажат любовта си по друг начин.“ Децата често правят така, че родителите да не могат да решат даден проблем отделно. Затова им се налага да разговарят един с други, дори ако разговорът се превърне в скандал.

Всеки има своите правила
Неоспоримо е, че не трябва да се критикува другия родител в присъствието на детето. Но освен това двамата родители трябва да се договарят и по други ключови въпроси (къде да живее детето, къде да учи, почива и т.н.)
И двамата родители трябва да се разберат с детето: тук, в този дом се спазват следните правила, но при майка ти (баща ти) те може да са други. По-добре спокойно и твърдо да бъде установен домашен ред, разбирайки при това, че не можем, но и не трябва да контролираме това, което случва в другата къща. Децата няма да страдат от това, че отиват от единия родител при другия, когато правилата са ясни.

Татко за почивните дни или отговорен баща?
Често (поне у нас) децата след развода остават при майката. С бащата те се виждат пред почивните дни или ваканциите, като резултат времето, прекарано с тях се превръща в „празник на непослушанието“, където няма място за всекидневните проблеми и спазване направила. Класическите функции на бащата трябва да бъдат поети от майката. Но има какво да се направи. Бащата може да се интересува по телефона какво прави детето. Също така двамата може да се договорят за срещи с детето извън режима, нека бащата вземе детето от училище и да го изпрати до вкъщи, напр. Бащите, които в начало са протестирали срещу подобни задължения, по-късно са били радостни от своята нова роля на отговорен баща.

Още по темата
Когато (само) майката възпитава