Имало едно време едно момиченце, което се казвало Таня. Тя била умна и красива, но много обичала да клюкари другите деца. Затова всички я наричали Таня-клюкарката.
- Лельо Поли, лельо Поли, а Наско посипа главата
на Мими с пясък!, изклюкари Таня.
- Наско, защо хвърляш пясък, скарала се майка му. – Тръгваме си веднага! Излизай от пясъка!
Момченцето много се разстроило, но послушало майка си и се прибрали вкъщи.
"Клюкарка", промълвил Наско, минавайки покрай Таня. Момиченцето, обаче не обърнало внимание на думите му и отишла да играе на топка с другите деца. Поиграла, поиграла и изведнъж топката, хвърлена от Ники ударила Стефчо в лицето. Стефчо се разплакал, а всички деца заедно с Ники се втурнали да го успокояват. Само Таня не отишла. Тръгнала към майката на Ники и й казала:
- Лельо, а вашия Ники удари Стефчо с топката.
Тръгнала майката на Ники към децата, а те вече забравили за случката отново играят.
- Таня, защо клюкариш?, попитала майката на Ники – Не е хубаво да правиш така!
Таня, отново не се впечатлила от забележката и отишла на люлките. Там, обаче, никое от децата не й отстъпило място на люлката.
- Не искаме да играем с теб!, казали й децата – Махай се от тук и си играй сама!
Таня се обидила и седнала сама на една пейка, до които имало храст. Роклята й се закачила на една клонка и се скъсала. „Какво ще правя сега, мама ще ми се скара”, помислила си Таня. В този момент към нея се доближило непознато момиче. То наскоро се преместило да живее в блока и идвало да се запознае с децата.
- Не плачи, казало й момичето. Аз се казвам Лили, а ти как се казваш? Ако искаш ела с мен вкъщи, мама е шивачка и ще поправи роклята ти.
- Аз се казвам Таня – отговорило детето, като изтривало сълзите си. Да вървим!
Отишла Таня-клюкарката на гости у Лили и се запознала с леля Катя, която поправила роклята й така добре, че по нищо не личало, че е била скъсана.
-Благодаря, благодаря! – извикала радостно Таня.
Докато леля Катя поправяла роклята й Таня разбрала, колко е лошо да клюкари другите деца и колко е хубало да се помага. След този случай Таня никога вече не клюкарила, тя започнала да помага на децата и те отново се сприятелили с нея.
Автор: Катя Сим Източник:http://www.moya-lyalyas.ru/archives/7584 Превод:Е. Чаушева
Тази приказка е преведена и публикувана със специалното разрешение на автора Катя Сим. Копирането и разпространяването на текста или части от него е възможно само след изричното съгласие на автора.
