Един ден покрай дома му минала Наталия. Тя била малко добро момиченце и тръгнала да бере цветя и гъби, но се загубила в гората. Тогваа видяла къщичката на Горския дух.Тя не знаела нищо за него и почукала на вратата.

- Здравейте, – казало момиченцето – Аз се казвам Наталия и се загубих в гората. Бихте ли ми услужили с телефона си, да се обадя на мама, за да ме приберат вкъщи. Скоро ще се стъмни и те ще се притесняват за мен.
- Аааа, няма да ти дам! – отговорил злобно Горският дух.
- Ами, добре…. – тъжно отговорила Наташа. – Тогава може ли да ми дадете нещо за хапване? Толкова съм гладна, че краката ми се подкосяват. Виждам, че имате цяла чиния с банички. А после ако може да ми покажете пътя, по който да се прибера у дома - помолило момиченцето.
- Нищо няма да ти дам да ядеш и няма да ти покажа пътя – изсъскал стиснатият Горски дух.

Наталия много се изплашила и предложила:
-Тогава да сготвим гъбите, които съм набрала, имам цяла кошница.
Ще ги изядем двамата и ще се нахраним.
Тогава Горският дух не могъл да понесе щедростта на Наталия, очите му проблеснали и изведнъж момиченцето се озовало у дома си.
- Дъще, браво на теб! – мило казал, татко й като я видял. Набрала си цяла кошница с цветя, плодове и гъби! Давай ги насам, ще направим чудесна супа. А от плодовете ще направя плодова пита.
Ще имаме чудесна вечер!
- Нищо няма да дам!– злобно отговорило момичето – Плодовете ще си ги изям сама, а гъбите ще ги изсуша и зимата ще си ги направя на супа.

Таткото на момиченцето не казал, нищо, но много се разстроил, а майката се разплакала.

От тогава Наталия не давала нищо на никого. Помолят я децата за топката – тя не дава. Отиде в училище с бонбони, сяда и сама си ги изяжда, без да почерпи никого. Обидили й се децата и престанали да делят и да играят с нея.

Наталия, обаче, имала една любима кукла – Сиси. Сиси усетила, че момиченцето е в беда и понеже много я обичала решила да й помогне. Една нощ тя се превърнала в лястовичка и отишла при добрата фея Щедрост.
Щедростта дала на Сиси летящо килимче и торбичка с вълшебен цветен прашец, който развалял магията на магьосника Стисльо.

Сиси се върнала вкъщи и хванала Наталия за ръката.
- Какво правиш, попитала Наталия, къде отиваме?
- Не се сърди, искам да ти помогна, казала куклата. Не виждаш ли, че децата престанаха да си играят с теб, а майка ти и баща ти са тъжни.
- Забелязах, тъжно казала Наталия, и се засрами от себе си.

Така двете полетели към дома на стиснатия Горски дух. Макар, че било късно през нощта той не спял, защото стиснатостта не му позволявала, било го страх някой да не вземе нещо от него, докато спи.

Сиси и Наталия се разбрали едната от тях да го заприказва, а през това време другата да се вмъкне в къщата, за да намери адреса на злия магьосник Стисльо.

Така и станало, понеже Сиси била кукла, тя се вмъкнала в къщичката и бързо намерила тефтерчето с телефоните и адресите. Тъй като Горският дух нямал много приятели не й трябвало дълго време, за да намери къде живее Стисльо.
След това двете се понесли на вълшебното килимче и отлетели към къщата на злия магьосник. Те разпръснали вълшебния прашец, над дома му и върху самия него.

Стисльо така силно се разкихал от прашеца, че цялата му злина се разпръснала като прах.

Ето как Горският дух престана да бъде стиснат. Сега той, както и преди, започна да споделя, това което има. Цветята пак пораснали в двора му, а горските жители престанали да се страхуват от него.
Пчеличките отново започнали да му носят мед, катеричката – орехи, а той им поднесъл чай и всичко станало като преди.
Наталия също стана щедра. Сега тя отново дели играчките си с и другите деца, а те й дават своите и отново станали приятели. Мама и тати отново се усмихват и самата Наталия стана щастлива.

- Благодаря ти, че ме спаси от това да съм стисната, - благодари момиченцето на куклата Сиси.
- Без твоите усилия нямаше да успея!– отговорила Сиси.
- Колко е хубаво, когато всичко приключва добре! – помисли си Наталия и прегърнала куклата.

Вълшебството на добрите дела (приказка за децата, които се бият, нагрубяват и хапят )

Приказка за Таня - клюкарката (как да научим детето да не доносничи)

Автор: Катя Сим Източник:http://www.moya-lyalyas.ru/archives/7586 Превод:Е. Чаушева

Тази приказка е преведена и публикувана със специалното разрешение на автора Катя Сим. Копирането и разпространяването на текста или части от него е възможно само след изричното съгласие на автора.