- Ааааааа, разплакал се Митко.
Чуло плача му, от храстите излязло малко кученце.
- Здравей, момченце, защо плачеш?
- Обелих си коляното, изненадан отговорил Митко – Ти можеш да говориш?
- Ррррразбира се, ние сме в страната на Животните и Птиците. Тук всяко зверче може да говори. Ела с мен, ще почистя раната ти. Ето там, зад дървото е моята къщичка. Момченцето се зарадвало и забравяйки за болката тръгнало след кученцето. Кученцето промило раната на Митко и го почерпило с бонбон.

- А ти какво правиш тук?, попитало животинчето.
- Търся котарака си, дали не си го виждал, отговори Митко.
- Не съм.
- Тогава ще тръгвам. Благодаря ти! И момчето продължило нататък.

Вървяло и се оглеждало. Погледнало нагоре и видяло как птичките по дърветата си разказват интересни истории.

- Днес летях в една страна и едно момиченце ме нахрати с трохички, казало врабчето.
- А вчера в страната на хората, едно момче хвърли камък по мен, тъжно се оплакал един гълъб.
- Какво чудо!, казах тихо Митко, - Птиците говорят!
В този момент те го чулии млъкнали.

- А, момченце, как попадна тук, попитала свраката. Ти добър ли си или лош? Нали няма да ни замеряш с камъни?
- Казвам се Митко, търся своя котарак Пират. – отговорило момчето, Няма да хвърлям камъни, не се страхувайте от мен.
- Колко си умен, - забелязал папагалът, - Искаш ли да кацна на рамото ти?
- Искам, - радостно отговорил Митко.
- Зная къде е котаракът ти, - неочаквано казал кълвачът – Той отиде на гости на вълшебното джудже, което живее ей до онова езеро. И посочи на момчето накъде да върви.

- Благодаря ти, кълвачо! И на теб ти благодаря, папагалче – казал Митко и продължл нататък.

Когато стигнало до езерото момчето видяло малка къщичка. До него на една пейка седели котаракът Пират и приказното джудже. Митко се приближил тихо, като се стараел да не вдига шум, защото се страхувал, че ако Пират го чуе – ще избяга.
Джуджето и котаракът си говорели така задълбочено, че изобщо не чули приближаващит стъпки.

- Пират, ти подари ли на Митко, вълшебните камъни, които ти дадох?
- Не, джудженце. Митко всеки път ме дърпа за опашката, замеря ме с камъни, бие ме и ме дразни, - тъжно отговорил котаракът.

-Ооох, как така?, въздъхнало джуджето – Всички деца вече получиха вълбшебните камъни, а Митко още не е. Кога ще се промени?

Момчето чуло тези думи и побягнало обратно. Засрамил се от постъпките си. А животните били толкова добри с него. Първо кученцето му излекува коляното, папагалът кацна на рамото му, а добрият кълвач му показа къде да намери Пират.
Когато се прибрал в къщи Митко отново легнал в леглото си и зачакал котаракът да се върне. Когато Пират се появил Митко го повикал. Животинчето, обаче се изплашило и се скрило под леглото. Много време трябвало, докато Митко върне доверието на четириногия си приятел. От тогава Момчето вече не обиждал Пират, помолил го за прошка и го галел нежно.
И ето, че настъпил денят, когато и Митко получил вълшебните камъни. Понеже, той се променил, а за добрите дела винаги има награда!

Приказка за това как Наталия беше стисната

Вълшебството на добрите дела (приказка за децата, които се бият, нагрубяват и хапят )

Приказка за Таня - клюкарката (как да научим детето да не доносничи)

Автор: Катя Сим Източник: http://www.moya-lyalyas.ru/archives/7596 Превод:Е. Чаушева

Тази приказка е преведена и публикувана със специалното разрешение на автора Катя Сим. Копирането и разпространяването на текста или части от него е възможно само след изричното съгласие на автора.