Моя позната се присети, че преди почти година преживя ужасна семейна криза. Свекърва й, която през всичките години на брака й се държеше изкюлително дружелюбно, я нападна пред съпруга й, обвинявайки я в какво ли не. Но най-ужасното беше, че мъжът й зае страната на майка си. Много месеци им трябваха, за да възвърнат равновесието в семейството си. Имаше дори мисли за развод. След първоначалното изтръпване от спомена, обаче, приятелката ми сподели, че случката я е направила много по-силна и разумна.

„Бях се вкопчила в мъжа ми, за мен бе от изключително значение неговото мнение, и всяко несъгласие приемах като предателство и обида. От дългото стоене в къщи с бебето и социалната изолация, не виждах нищо друго освен семейството си, вторачвайки се във всеки проблем. Случката със свекърва ми срути света ми. Чувствах се сама, неразбрана  и изоставена. Още нямам обяснение как тогава не ги изгоних и двамата. Но сега разбирам, че това беше много разумно от моя страна. Сега вече обидата я няма. Проумях, че трябва да продължа напред, не заради някой друг, а най-вече заради себе си. Върнах се на работа, започнах да правя нещата, които толкова дълго време отлагах, оправдавайки се с безбройните ангажименти в къщи. Дадох си сметка, че домашната работа няма край и прехвърлих много от задълженията си на мъжа ми. Дори се записах да уча.

Макар ужасно да ме болеше от постъпката на съпруга ми, случката ме събуди от унеса, че мъжът трябва да е копие на половинката си. Приех неговата индивидуалност, неговите различия, но най-вече промених начина на изразяване на несъгласията помежду ни. Случилото се показа и силата на чувствата ни един към друг. Ако преди година някой ми беше казал, че щях да извлека позитиви от случката, щях да му се изсмея. Сега си давам сметка, че това беше много важен момент в личностното ми израстване и съм горда със себе си, че се справих.”

Друг познат бе уволнен от работата си при това много изненадващо за него. Само месец преди това одобриха негов проект, който много се беше харесал на началниците му и нищо не подсказваше, че може да го уволнят. Шокът беше голям и случката го отврати от сферата, в която работеше.  След като се вайка около месец, на края се взе в ръце и задвижи своя идея, за която все не му оставаше време заради старата му работа. Чувства се щастлив и истински удовлетворен, от това, което върши, макар все още да не му носи достатъчно финансова изгода.

„Усещането, че работиш за себе си, сам планираш нещата и не зависиш от никого е невероятно. Направо не зная как толкова години съм работил за някой друг. Сега съм благодарен, че ме уволниха, това беше най-добрата възможност в живота ми!”

Така, че раздяла с любимия, скандал или дори уволнение – всичко има и своите добри страни, зависи дали искаме да извлечем ползите или да се вторачим в недостатъците и да обвиняваме другите за нещастието си. От нас зависи да превърнем датата, на която се е случило нещо неприятно за времето си събитие, в повод за празнуване. Или както е казал народа – всяко зло за добро!

СР