стил на възпитание не доставя удоволствие на родителите, но приглушава страховете им. Децата, усещайки непрекъснатата тревожност на родителите странят от съвместни занимания с тях. Тийнейджърите пък предпочитат да мълчат или да се измъкват, тъй като всяка тяхна дума предизвиква вълнението на родителя.

Как да разберем дали сме свръхконтролиращи родители? Обърнете внимание на това как чувате отговорите на децата. Този тип родители чуват само първите думи, те са нетърпеливи, прекъсват детето, разпитват още и още, за да се ориентират и да насочат детето в нужната посока. Тези родители възприемат детето като обект на тяхната власт, с което могат да правят какво си искат и могат да го управляват.

Какво да правим?

Да се върнем в миналото
Свръхконтролиращите родители, често са израснали в семейства, където са били прекалено обгрижвани или пренебрегвани. Неуверени в себе си те пренасят модела от детството си върху близките. Преосмислянето на личната история (самостоятелно или с помощта на консултант) може да помогне да се намери подхода към детето и комфортна за всички дистанция в отношенията. Това ще даде възможност да се уважава личното пространство на детето (физическо и емоционално) и да се изрази по един нов начин родителската любов и грижа.

Партньора
Да възприемаме партньора си като дете, да следим всяка негова стъпка, да му напомняме за очевидните неща, да изпълняваме всичките му желания и ревниво да ограничаваме контактите му с останалите… Контролирайки по един или друг начин, човека, който е с нас, обсебващият партньор иска да  се почувства в безопасност и да престане, поне за малко, да се притеснява за това, че няма да го разберат, подведат, изоставят, обидят…

Често жената се бои да бъде отхвърлена, съмнява се в себе си, в това, че е необходима, привлекателна, сексуална…. Много мъже се измъчват от страха да загубят свободата си, мъжката си идентичност. Тези два страха, на отхвърляне от една стара и контрол от друга, прекрасно се активират един друг. Мъжът се старае да не отстъпва в нищо, демонстративно отива някъде, когато му скимне. В отговор жената засилва контрола, тъй като страхът, че ще бъде изоставена се засилва.

Какво да правим?

Да се заемем със себе си
Нужно е истински да се повярва в това, че контролът трябва да се отслаби, в противен случай ще се случи непоправимото (той ще забрави телефона си, няма да вземе костюма от химическото чистене и детето ще пропусне тържеството….). Напразно хабим толкова много енергия за другия и напълно забравяме за себе си.  Струва си да се опита да изследваме собствените си стремежи и предпочитания, да си спомним какви са били мечтите и желанията ни, да се погрижим за тялото си. Може да се наложи работа с психолог и да върнем усещането за безопасност. Да се открием отново и да споделим живота си с другия без страх.

Източник: wday. ru