има още и генетични оправдания? Клиничният психолог Ричард Фридман разсъждава за природата на изневярата – преди всичко женската.

Изневярата е по-лоша от клонирането и самоубийството. Във всеки случай, поне по мнение на жителите на САЩ, където 91% от населението осъжда изневярата. 1 Все пак, това осъждане не пречи на американците, както и на всички останали жители на нашата планета, редовно да изневеряват на партньора си. Анкета на изследователския център на Чикагския университет показва, че процентът на прелюбодейците през годините е останал стабилен, малко над 20% за мъжете и 10-15% за жените.

И ако мъжкото поведение може да се обясни с изискванията на еволюцията, то с женското е много по-сложно. Колкото повече партньори успява да оплоди мъжа, толкова по-големи са шансове му да изпълни своята биологична цел - да остави потомство. Но за жените, тази логика не е неприложима: броят на партньорите не влияе на шанса за забременяване. Така че, въпроса е защо им е необходимо да го правят? Клиничният психолог Ричард Фридман (Richard A. Friedman) анализира най-ярките изследвания на тази тема2.

Спрей на доверието

Предположения, че изневярата може да бъде свързана с генетиката се изказват много отдавна. Посочвани са и претенденти за незавидната роля на инициатори на съпружеската изневяра, а именно гените, отговарящи за синтеза на хормоните вазопресин и окситоцин. Сами по себе си тези хормони в никакъв случай не са свързани само със сексуалното поведение. В по-голяма степен те влияят на формирането на чувство за доверие и склонност към устойчиви социални връзки (без които всъщност, верността също едва ли е възможна). Например в едно от изследванията на участниците било предложено да играят икономическа игра. Те влизали в ролята на инвеститори, които инвестират условни средства в един или друг проект. В някои случаи те получавали щедри дивиденти, а други губели изцяло своите инвестиции. Преди началото на играта, участниците приемали препарат повишаващ нивото на окситоцин. По точно истински препарат получавали само половината от участниците, а другата половина получавали плацебо.

Резултатите се оказали впечатляващи. Играчите получаващи плацебо, се държали много по-внимателно и предпочитали да инвестират само в разумни проекти, а тези, които получавали окситоцин, инвестирали в най-нереалистичните начинания, вярвали в най-абсурдните обещания и не се притеснявали от постоянните загуби. В други изследвания било установено, че вазопресинът също оказва влияние на стратегиите за социално поведение.

Потенциално, това позволява да се използва окситоцин и вазопресин за лечението на сериозни психически отклонения. Така например аутизма е свързан с дефицит на доверие и има предварителни данни свидетелстващи за това, че приема на окситоцин в тази ситуация, носи някои положителни резултати. При рядко генетично заболяване известно като синдром на Уилиамс, характеризиращо се с излишна доверчивост и стремеж за установяване на връзки без каквото и да било критично отношение към непознати, е точно обратното. Нивото на окситоцин при тези болни средно три пъти превишават нормата и блокирането на неговия синтез също представлява перспектива.

Мишки-донжуани

Но да се върнем към изневерите. Психологът Томас Инсел (Thomas R. Insel), оглавяващ Националния институт за психично здраве на САЩ, бил един от първите учени, обърнали внимание на въздействието, което нивото на вазопресин и окситоцин оказва на сексуалното поведение при животните.

Инсел изучавал два тясно свързани вида гризачи – планинска и прерийна полевка. При цялото сходство, тези животни кардинално се различават по възгледите си за семейния живот. Прерийните полевки са моногамни. След сексуалния контакт те образуват двойки и съвместно отглеждат потомството си в дупки. Планинските полевки, демонстрират достойна за порицание разпуснатост, предпочитайки еднократните сексуални контакти. Томас Инсел открил, че тези различия може би са обусловени от рецепторите за вазопресин.

При планинските и прерийни полевки те са разположени в абсолютно различни части на мозъка. Ако при прерийните те саконцентрирани в близост до центъра на удоволствието, то при планинските те са предимно в амигдалата (бадемовидно тяло), област свързана с чувството за тревожност и страх. Така производството на вазопресин, поощряващо доверието и социалните връзки, стимулира в прерийните полевки центъра за удоволствие и те искрено се наслаждават на своята моногамния, докато при планинските роднини, същият този вазопресин стимулира преживявания на тревожност и страх – до тук с верността.

Освен това, по-нататъшни изследвания са установени още по-удивително нещо. Използвайки вируси, като средство за "доставка" на гени, отговорни за синтеза на вазопресин, учените успели изкуствено да активират неговите рецептори в близост до центъра удоволствие в мозъка на мъжки планински полевки и те известни със своето донжуанско поведение изведнъж станали моногамни. На женските планински полевки, същия ефект произвела изкуствената активация на окситоциновите рецептори.

40 процента изневери

Такъв ли случая при хората? Представете си, да. Е, във всеки случай, много прилича. За това свидетелства изследване на австралийският психолог Брендан Зитч, който между другото заради своята работа е обиколил половината свят, отправяйки се към Финландия. В неговото изследване взели участие 7400 близнаци от Финландия и техните роднини. Задължително условие било стажа в партньорските отношения да не е по-малко от година.

Зитч установил, че в продължение на тази година 9,8% от мъжете и 6,4% от жените са имали сексуални връзки с двама и повече партньори, а после проследил взаимовръзката между случаите на изневяра и 5 варианта на генни мутации, кодиращи производството на вазопресин в организма на изневерилите партньори и открил, че в до 40% от случаите на женска изневяра, могат да се дължат именно на генетиката.

Изследването на Брендан Зитч е признато за най-обширното и задълбочено по този въпрос към днешна дата. Въпреки това, то едва ли ще даде окончателен отговор на въпроса за причината за изневярата. Не на последно място, защото в работата си Зитч не успял да открие никакво влияние на окситоцина, нито върху мъжете, нито върху жените, въпреки че в няколко предни изследвания, такова влияние е било отбелязано.Да и с историята на планинските полевки, всичко това някак не се връзва много.

Но работата не в това. Без значение колко далеч науката е стигнала в изследването на този въпрос, е малко вероятно да се стигне до заключението, че тъй като изневярата е генетично обусловена, с нея можем само да се примирим, уверен е Ричард Фридман. Разбира се ние в крайна сметка не можем да си изберем подходящите гени, засега. Въпреки това, да контролират емоционалните импулси, предизвикани от тези или онези гени, е пряко задължение на всеки разумен човек. И това се отнася и за жените.

Източник: www.psychologies.ru