От другата страна, стоят все повечето самотни хора, избрали професията или просто интересите си, признали пред себе си, а и пред останалите, че не са в състояние да делят бита и всекидневието си с някой друг.  Понякога тези хора си взимат домашен любимец, към когото пренасочват чувствата  и любовта си по „безобиден“ за хората начин.
Среща се и една междинна форма на семейството, при която самотна жена избира да стане майка и да отглежда сама детето си без съпруг.   По този начин тя задоволява и изпълнява биологичната и природна функция да стане родител и да има продължение на себе си.  тези жени са убедени в самодостатъчността си и уверени, че са абсолютно достатъчни за детето си,  както и в силите си и капацитета на родител, който може да изпълнява функциите, не само на майка, но и на баща. Или просто избрали по-лесния начин …

Бракът все още съществува, но видовете му се множат. Днес съпрузите може да живеят на двата края на Земята, срещащи се само празници, двойка хомосексуалисти, които имат дете от сурогатна майка, самотна майка, чието дете се отглежда от бабата или просто двама приятели, които са наели общ апартамент.
За това разнообразие на отношенията доведоха много фактори, сами по себе си положителни.  Еманципацията, феминизма, толерантността към хората с различна сексуална ориентация. Дали последиците от тези процеси могат да се контролират и тези, които се възползват от тях си дават сметка за допустимите граници? Свободата на нравите достигна такова ниво, че днес мъж, който живее в брак със съпругата си  и издържа любовница с дете, без да прикрива този факт, не буди кой знае какво възмущение. Разкрепостяването прави приемливи полигамията и еднополовите бракове.
В битката за оцеляване, конкуренцията в работата и безработицата, времето за близките вече е лукс. А и бракът не само дава чувство за комфорт, но и изисква непрекъсната работа над себе си.

А децата?

Основният смисъл на семейството – децата, неизбежно усещат върху себе си всички тези промени. До скоро се смяташе, че децата на разведени родители са най-уязвими и травмирани. Последните проучвания, обаче показват, че децата с проблемно поведение са от пълни семейства. Което е още едно доказателство, за проблемите във функциите на семейството, такова каквото доскоро бе възприемано за „нормално“.
Днешните родители в България са децата на тези, които бяха най-потърпевши от промените след 1989 г. Изцяло погълнати от това да оцелеят физически, да осигурят прехраната на семейството родителите на днешните млади родители, нямаха достатъчно време за децата си, а последните станаха свидетели на много семейни драми и битки за оцеляване.
Преживеният и съвсем не положителен семеен модел на семейство, доведе до това, че по-голямата част от днешните 20-30 годишни млади хора, съвсем не са склонни да жертват времето и интересите си, за да отглеждат и възпитава дете. А ако все пак го направят, то те не са склонни да пренебрегнат личния си егоизъм в името на детето.

Намаляването броя на децата в семейството, обаче не винаги е въпрос на желание. Все повече са семействата, които не могат да имат дете, дори да искат. И причините за това не винаги са чисто физиологични, или по-скоро физиологичните причини за безплодието понякога се обуславят и от проблеми на психологическо ниво. Много жени и мъже днес, имат сексуални проблеми. Достъпността на информацията, дадена от медиите и интернет пространството, позволяват на децата да видят такива страни от човешката сексуалност, за която все още не са подготвени. Децата се опитват да приличат и да се идентифицират с „готините каки“ и „мачовците“ от телевизията или мрежата. Вечно заетите родители, рядко имат възможността да отделят време, внимание и усилие за разговори и обяснение. Като се прибави и натискът от страна на връстниците и уязвимостта на тийнейджърската възраст „защото всички така правят“. Все по-ранно започване на полов живот от своя страна води до редица заболявания, които се отразяват на детеродните функции, върху които се отразява и  неблагоприятното въздействие на замърсяването на околната среда.
Напредъкът на медицината дава шанс на хората с репродуктивни проблеми да имат и своя шанс да станат родители. Но и това е нож с две остриета.  С напредването на времето все повече проучвания сочат, че децата, заченати чрез инвитро процедура или инсеминация имат повече здравословни и психически проблеми от връстниците си, заченати по естествен път.

При едно от последните изследвания, в което са били включени 124 хил. деца, заченати инвитро или чрез инсеминация, е било установено, че рискът от вродено увреждане бил с 37% по-висок в сравнение с останалите. Сред уврежданията са такива на скелета, гениталиите, храносмилателната и нервната система.
Семейството на бъдещето или бъдещето не е нещо розово

Според най-песимистичните прогнози семейството на бъдещето ще се състои от един човек. Атомизацията на семейството, когато то се състои от един човек, е явление, което социолозите наблюдават вече няколко години.
Основна цел на обществото днес е постигането на успех – най-често материален, а не морален. Колкото по-висок доход получава и колкото по-голяма е възможността да разполага със собственото си време, за толкова по-успешен се смята един индивид днес. И в тази картина няма място за много деца, баби, дядовци  и прочие роднини. Така се получава, че вече не само жените, но и мъжете се решават да имат дете без партньор. В Русия вече е регистрирано първото дете, в чийто акт за раждане липсват данни за майката. Таткото е преуспял бизнесмен, който се възползвал от услугите на сурогатна майка.

Колкото повече се развива цивилизацията, толкова по-добре той се справя със своите емоции и чувства. Инстинктите остават на заден план. Ние може да не приемаме нещо на ниво чувства, но доводите на разума и логиката са по-силни. Бракът по любов от гледна точка на съвременният човек вече е една нереална приказка. В такава приказка ще се превърне и най-обикновеният брак.“ Това е мнението на руския социолог Алена Прихидко.

Песимистично и не толкова

Техническият прогрес и все по голямото отдалечаване на човека от природата, това е, което откъсва човека от естествените, началните фактори, които го възпитават и залагат естествените чувства и умения. Днес растат деца, които имат достъп до всякакви „джаджи“, заместващи четенето, дори при желание за разходки сред природата, сивотата на големия град и отдалечеността му от зеленината, затрудняват достъпа  и общуването с природата, телевизора и компютъра вкъщи отдавна са изместили общуването между членовете на семейството, а социалните мрежи – това с приятелите. Затова няма да е чудно ако след време браковете се сключват не само след запознанство в мрежата,но и дори виртуално съжителство. Зачеването също може да стане дистанционно, чрез изпращане на генетичен материал по куриер и изкуствено оплождане. Какво „по-чудесно“ един клик и искаш да видиш съпруга си или да  поговориш с него, за днес ти омръзна – shut down!

Може би функциите на семейството в едно общество на абсолютни индивидуалисти ще се поемат от държавата. Децата ще се „раждат“ от епруветки, а с отглеждането и възпитанието им ще се заеме правителството.  Този сценарий вече е загатнат в литературата и холивудските продукции.

И все пак ми се иска да вярвам, че любовта между хората не може да изчезне, оцеляла толкова векове, станала стимул за всички прекрасни постижения на човечеството. Потребността от грижа и топлина, както се дава и получава в семейството, не може да изчезне. Колкото и да е рационален света, може би именно кризата ще накара хората да се опомнят и да си припомнят, че не може да се живее само за себе си и че именно човекът, който остава след теб, възпитан с много любов и всеотдайност е най-достойното продължение на личността.

СРодители