развитието му.
Изводите са направени след извършен експеримент, по време на който били пускани аудиозаписи на 20 деца, докато те спели. Тонът на говорещия от записа варирал от радостен, неутрален до озлобен.
Оказало се, че децата прекрасно разпознавали интонацията, макар че спели. Известно е, че конфликтите в семейството са най-разпространеният източник на стрес.
Децата, живеещи в семейства, където се случват скандали реагирали по-активно на озлобления тон. Това било доказано след сканиране, на което се виждало активиране на зоната на мозъка, свързана със стреса и регулирането на емоциите.
Аналогичен ефект е наблюдаван и при животните. Това е нормален механизъм на ранното развитие на системата за реагиране при стрес. Някои учени вярват, че върху развитието на детето се отразява и стресът, изпитан още в утробата на майката. Ефектът се предава чрез плацентата.
Установено е още, че момичетата и момчетата реагират различно на стреса, тъй като протеинът, свързан с явлението, влияе по различен начин върху женския и мъжкия мозък.
Момчетата понасят по-тежко последиците от стреса. Това обяснява защо майките, преживели силни отрицателни емоции, по-често раждат момчета, страдащи от аутизъм или шизофрения.
Децата, които чуват как родителите им се карат са по-чувствителни към стреса, твърдят американските учени от Университета в Орегон. Мозъкът на тези деца реагира на тона на гласа, който носи в себе си озлобление, дори по време на сън, т.е. когато 