чиито родители заедно с преподавателите участваха в процеса на обучение и възпитание, без да чакат всичко да бъде направено в училище. Така беше преди, така е и сега. Училищата ни дават средно образование, което подчертава, че се дава основата, а всичко останало е, както се казва в поговорката, „в ръцете на давещият се“.

Да се научим да четем правилно 

Не малко се говори, за това, че трябва да учим детето на различни основни навици. Акцентите се поставят на различни неща. Да се справя с домашни работи, спорт, компютри, но изпускаме основното – да приучим детето да чете книги. И не просто да го научим да чете, но и да избира правилно.  Тук, както и във всяка друга област няма несъществени неща. В крайна сметка за всяка възраст съществуват произведения.

Ако някой смята, че родителският контрол приключва с отметката „прочетено“, то дълбоко се заблуждава. Спомнете си – нима не ви се е искало, след като сте прочели интересна книга да я обсъдите с някого? Повярвайте, това ще е интересно и за детето ви, а най-главното е, че ще му е полезно.

Имам две дъщери, на 17 и на 9 години и с всяка задължително обсъждаме всяка прочетена книга. С малката даже понякога става смешно. Тя започва да преразказва сюжета, но го прави с нежелание, а после пропуска интересни моменти. Прекъсвам я и я питам: „А там дали не се случи това или онова?“. Пауза и удивление…“Ето виждаш ли? – обяснявам аз – Чел съм тази книга толкова отдавна, а още си спомням. Давай и бъди по-внимателна.“

 В идеалния случай трябва да прочетете това, което чете детето ви и тогава ще разговаряте на един и същи език. Разбира се и в този случай може да се появят проблеми, както с по-голямата ми дъщеря. Тя мисли с клишета, цитира мисли на учителите или критици, защото мисли, че това е оптималния вариант, но по този начин убива собственото си мнение. Вината не е нейна, просто това е някаква традиция.

 Всички знаем, че някои учители много обичат учениците да използват техните думи. Спомням си, че когато бях ученик, моята учителка по литература беше решила, че няма да ми пише повече от петица, защото не използвах думите, които тя беше казала.

Педагогът остава в училище, а нашите деца ще продължат нататък и кой знае, какво бъдеще ги очаква. Може би ще станат литератори или психолози, историци или философи, режисьори или програмисти, а точно там са необходими не само книжните знания, но и умението да изразяват своите мисли. Именно към това насочвам децата си, карайки ги да разсъждават, като им задавам елементарни въпроси като: „Ти как мислиш, защо?“

 И така, ние трябва да контролираме, какво чете детето, да разговаряме с него за прочетеното и да го подтикваме да изразява собственото си мнение.

Контролирайте и поривите на детето, да не чете по цели нощи или цялото му време да е заето с четене, както се казва „Много хубаво не е на хубаво. Всеки човек трябва да може да си почива, а още повече детето.

Избираме допълнителни занимания

Спорт, музика, рисуване, танци – всичко това допринася много за развитието на детето, но то само трябва да определи, какво иска.

 Детето не трябва да бъде притискано да се занимава с нещо, което не харесва, само защото на вас така ви се иска. Ако забележите в него талант за рисуване, танци или музика, не го вкарвайте в спортната зала. Нека се реализира там, където душата му го води, а да се занимава със спорт може по всяко време, без стремеж към рекорди и съгласете се, че това е по-приемливо в здравословно отношение. Може да го запишете на различни курсове или тренировки, за неща които мислите че има талант, но в крайна сметка, последния избор трябва да е на детето.

Главното е да не проектирате собствените си желания върху детето.