Детето счита, че тези състояния са нещо нормално, защото така се държат най-добрите, любимите му хора, на които то има доверие. Освен това малките много тънко усещат приближаващата се буря. Не е нужно да крещите или да тряскате врати, достатъчно е една насмешка, забележка или напрегнат глас, за да разбере детето, че нещо не е наред.

Дори, когато не разбират значение на думите, които казват възрастните, те улавят като антени озлобението и раздразнеността. Децата, които нямат три годинки най-често започват да плачат. Тези в предучилищна възраст се вкопчват в един от родителите, а други просто отиват в стаята си, където плачат от безизходица. Едва в пубертета, някои деца се осмеляват да изкажат мнението си или просто остават в сянка.

Колкото са по-малки децата, толкова по-неуверени и беззащитни се чувстват, когато попадат в епицентъра на скандала. Те не могат да предвидят, дали просто моментът е лош или е настъпил краят на света. Скандалите не винаги може да бъдат избегнати, но винаги може да се стараете да следвате тези правила:

•  Децата не са съдии. И затова не трябва да им се задавт провокационни въпроси като: „Мислиш ли, че е добре, когато тати се връща толкова късно вкъщи?“, принуждавайки го да заеме странта на единия родител.
•  Децата не винаги са виновни! Но когато сдандалът дори нмяа отношения към тях те се чувстват виновни – защо да засилвате това чувство в тях? Обвинения от рода: “Виждаш, ли какво стана заради теб?“ трябва да бъдат изключени! Дори ако повод за конфликта са различичията, свързазни с възпитанието на децата, то задължение народителите е да разершат проблема помежду си, без да въвличат детето.
•  Децата са много предани същества! Затова обвиненията към опонента в словесния (надяваме се) бой трябва да се използват много пестеливо, защото детето така или иначе ще продължи да обича и този, който, според своя наранен „морален“ противник, прави много неправилни неща.
•  Децата не са стратези! – Те не могат да вземат решения под натист и нищо не ги паникьосва повече от заплахата на единият от родителите, че ще се разведе.
•  Децата не са ясновидци! Те много се плашат, когато единият от родителите, излиза неочаквано от дома.
За да се предотвратят приближаващата се катастрофа, децата стават изключително изобретателни. Те тропат с крака в стаята си, скачат и крещят, вадят неща от шкафовете, неочаквано падат от леглото, понякога дори чупят нещо.

Теоретично, тези ситуации са още едни повод за скандали, но от друга страна може да доведат и до фразата:“Какво става там, детето ми?“, като по този начин караницата да бъде избегната. Малките паузи по време на разговорите помагат да се „изпусне парата“ и да не се стигна до кулминация в тежкия спор. Ако все пак вечните скандали са неизбежни, всеки ден летят чинии, то по-добре на детео да се каже, че мама и татко се карат, защото са престанали да се разбират. Това, на което трябва да се наблегне, че дори да се разведат те винаги ще останат родители на детето и ще го обичат. За детето това е болезнено, но понякога е по-добрият вариант, в сравенние със скандалите, продължаващи с години.

Важно е още родителите да не отричат недоволството си от другия и да обяснят на детето, че „войната“ не се отнася до него. Така то ще престане да се измъчва с угризения, че е причина за конфликта.

Какво да направят родителите, ако детето се е намесило в спора:

•  Да бъдат внимателни: не трябва просто да го отпращат в стаята му. По-добре да му се каже честно, че в момента мама и тати са много раздразнени.
•  Да се остави детето само да реши дали да остане или да излезе от стаята. Не трябва да се настоява „да се махне“ – понякога е по-лошо да стоиш сам в стаята и да чуваш караницата зад вратата, отколкото да присъстваш на самия скандал.
• Да са лоялни към детето – то не е психолог! Неговата успокояваща нежност може да е балсам за душата, но създават отрицателно отношение у другия родител към утешавания Децата често защитават този, който е по-сбал в конфликта.
•  Да се избягват погрешни постъпки – да се държите така, сякаш нищо не се е случило, не е добра идея. Недоволството, което е отвътре, в крайна сметка изригва, при това в някой най-обикновен и неподходящ момент.

Най-добрият скандал е този, който някога приключва. Няма да е зле участниците в него да могат да запазят „лицето“ си, тогава детето ще научи важен урок, а именно, че трябва да се правят компромиси, а конфликтите може да се сведат д омиминум или да се намери алтернативно решение на спора.

Източник: lady.mail.ru Превод: СР