На тях се възлагат повече отговорности, дават им повече неща за изпълнение, и очакват да е опора. Затова, пораствайки, големите деца, по-често от другите заемат лидерска позиция. През детството си те са по-сериозни от останалите деца и повече от тях се стремят да са идеални във всичко. Най-големите деца в семейството често имат по-високи интелектуални показатели. От тях често израстват отговорни хора. Много от тях достигат до високи постове в работата си. За тях са важни постижението и признанието. Умеят да се договарят, защото в детството си са натрупали опит от по-малките братя или сестри.

Що се отнася до проблемите на най-голямото дете в семейството, то често се тревожи, че няма да оправдае очакванията (първо на родителите си, а после и на други хора). Тези деца по-трудно се отпускат и рядко си позволяват да не правят нищо. В двойката най-голямото дете е лидер, затова е най-удачно да се свърже с човек, който няма нищо против да бъде закрилян. Докато най-голямото дете е още малко, то трябва по-често да бъде хвалено. Но не за постигнат успех, а за нещо, което не е свързано с постижение. Не винете най-голямото дете, за това, че по-малкият му брат или сестра е разлял/а или развалил/а нещо  - това не е негова отговорност.

Средното дете

Средното дете може да съчевата в себе си черти от по-голямото и по-малкото дете, защото има възможността да бъде ролята  на единия и на другия. Често случва така, че средното дете се губи от погледа на родителите си, докато те помагат на големия за домашното или се грижат за най-малкото. За това често на средното дете му се налага да се „бори“ за своето място под слънцето – за вниманието и загрижеността на родителите си. Поради факта, че средното дете расте с по-опитното и по-голямото, то може да се усети уязвимо и непълноценно.

Средното дете може чудесно да се договори с някого, работи прекрасно в екип  и общува без проблем с хора от всякакви възрасти. Средните деца са по-чувстителни от големите. Те трябва да бъдат научени да не се сравняват с по-голямото или по-малкото дете, а с това, което самото дете е било вчера   (това, което не е могло да прави вчера, а днес вече може). Трябва да се следи и за това, средното дете да има свое пространство – свои играчки, книжки и съкровища.

Най-малкото дете

Най-малкото дете, често завинаги си остава дете. То е оптимистично, безгрижно, има чудесно чувство за хумор. Най-малките често са много глезени, на тях им се прощавь всичко и ги пазят от трудностите в живота. Те свикват да получават подкрепа от всички около тях и често са душата на компанията.  Най-малкото дете се приспособява отлично към обстоятелствата. Освен това най-малкият в семейството има и най-високо самочувствие. Психолозите съветват още  от ранно детство на най-малкото дете да се възложат отговорности. Нека това е нещо малко, например да разпределя чиниите за вечеря или да нахрани рибките. Това ще му създаде чувство за значимост и ще го научи да поема отговорност.

Ако има такава възможност, запишете детето в някакво занимание в група, където ще е най-голямо. Това ще му помогне да се научи да общува с хората, не само от позицията на най-малък и защитаван.  Проблемите на най-малките деца са свързани с това, че им е трудно да взимат решения и да се организират. Те са свикнали до тях да има някой по-голям, който решава вместо тях. Най-малките често „грабват“ с очарованието си или се държат демонстративно. Ако, възрастен, който е бил най-малкото дете сключи брак с някой, който е бил най-голямото зете, то бракът им ще бъде хармоничен, ако по-големият не се увлича прекалено от идеята за налагане на контрол.

Единственото дете в семейството

Единственото дете в семейството няма съперници. На него не му се налага да се бори за вниманието на родителите му  и лесно приема помощ. То е глезено и често единственото дете в семейсвтото цял живот се опитва да бъде в центъра на вниманието. То иска да бъде хвалено непрекъснато, а не заради нещо, което е постигнало. Единствените деца не виждат често свои връстници, които растат с брат или сестра. Затова техен ориентир за подражание са възрастните. На тях им е достатъчно комфортно, като са сами. Тъй като от тях очакват много, те обикновено достигат висоти в кариерата. За съжаление, обаче, тези, които са били единствени деца в семейството имат най-много психологически проблеми. На тях им е по-трудно да се съобразят с потребностите на другите. При тях съществува и рискът завинаги да останат зависи от нечия подкрепа и одобрение.

На единствените деца им е по-трудно да изградят отношения, за това, че нямат опита от взаимодействието в екип. Затова много деца,  които са били единствени в семейството са много привързани към родителите си водят по-изолира начин на живот. Тези деца, най-трудно се учат на самостоятелност. Що се отнася до отношенията им в двойка, много от тях очакват от парнтьора си да бъде грижовен баща или майка. Затова най-добрият вариант за него е да сключи брак с възрастен, който  е бил по-голямото дете в семейството. На единствените деца често не им достига непосредственост и жизнерадостност, затова е важно родителите им много да играят с тях и да не ги карат да се чустват като малки „възрастни“.

Източник: mama.ru