Но най-много обвиняват себе си, за това, че не са оправдали собствените си надежди.

С какво е свързано неумението да се губи?

6-10-годишното дете все още е в своя "всемогъщ" период – чувства се център на вселената и не осъзнава границите. Често така се държат единствените деца в семейството, които не познават конкуренцията с братя и сестри. Побеждавайки детето заявава на родителите си за своето съществуване, за това колко е ценно. По-сложно преживяват загубата децата, у които още не е формирана положителната представа за самите тях, и които се стремят да повишат самочувствието си по всякакъв начин. Така загубата в играта е покушение върху нарцисизма им и се превръща в истинска трагедия. Особено ако възрастните изискват от детето победи, които така ласкаят ръдителското самолюбие.

Как да се държат родителите в такава ситуация?

Преди всичко проявете внимание към чувствата на детето, към неговото занимание. Учете го да играе по правилата и сами бъдете негов парнтьор в игрите. Хубаво е да се подберат такива, в които шансовете на всички играчи са равни. Преди да започнете - разкажете за всички възможни варианти на финала, включително и за загубата. След края на играта попитайте детето какво чувства, спoделете и своите преживявания.

Предварително измислете специален ритуал за загубилия: напр. той ще трябва да поздрави победителя (приемането на поражението започва с признанието на победата на друг). После може да дадете на детето чаша сок, за да "подслади" настроението си или да "потуши" гнева. Въобще поражението може да бъде представено по много весел начин. А чувството за хумор, проявено към самия себе е най-добирят психотерапевт.

Източник: wday.ru