живеещи в Англия.
При анкетирането 64% от децата споделили, че са щастливи „понякога или никога”, а 36% казали, че винаги са щастливи. Разпределението на щастливите и нещастните деца било приблизително еднакво, те били както от пълни семейства, така и от приемни или непълни.
В анкетата бил отчетен социалният статус на родителите и видът семейство. Оказало се, че усещането за щастие не зависи пряко от типа семейството или богатството на родителите.
Детското щастие зависи от други фактори, твърдят учените. Това са взаимоотношенията с братята и сестрите, и отношенията в училище.
Подобен резултат показало и друго изследване с участието на 2679 деца на възраст от 11 до 15 години. Тогава също било доказано, че едно дете може да бъде щастливо независимо от вида на семейството. Важни били фактори като атмосферата в семейството, искреността в отношенията, умението за откровеност, проявата на грижа и любов, а така също и възможността да се изразява недоволство от семейството, без да страх от отблъскване.
