Това определение може да я съпровожда  през целия й живот, дори когато вече е пораснала. Такива жени изпитват постоянна нужда от това да се чувстват обожавани, да получават най-доброто и често са големи прахосници. От тук идат финансовите проблеми и конфликти с близките, които се възприемат в качеството им на „поданици“.

Отговорност за развитието на Синдрома на принцесата носят любвеобвилните родители и средствата за масова информация, които създават култ към личността на знаменитостите.

Трите основни признака на Синдрома на принцесата са вманиачаването в женствения образ, убеждението на момичето в собствената й уникалност и стремежът да демонстрира, че последната дума е нейна.

В основата си част характерът и темепрамента ни са обусловени генетично и в немалка степен определят развитието на човек и формират отношенията му с околните. От друга страна, не по-малка роля играе  и възпитанието на детето от страна на родителите, нюансите в общуването с другите възрастни (възпитатели и учители), отношенията му с връстниците.

Когато родителите не само „налагат“ различни играчки и литература, но и активно пропагандират образа на Принцесата за дъщеря си, угаждат на всичките й капризи - по този начин я учат да се държи точно така. В резултат момичето порасва като човек, който не е склонен към компромиси, да разбира чувствата и потребностите на другите и да се отнася с уважение към вкусовете и желанията им.

Тези „качества“ ще възпрепятстват изграждането на отношенията с хората като цяло и най-вече с мъжете. В началото някой може да бъде силно заинтригуван от капризната и непристъпна красавица и да хвърли много сили за завоюването й, но да се живее с нея и да се иградят дългосрочни отношения – едва ли ще се получи. Защото тя никога няма да го уважава истински, да го обича безкористнои да се грижи за него.

В крайна сметка такива момичета, независимо от голямото внимание от страна на мъжете, остават сами и трудно създават семейство. Колкото повече внимание получават, толкова повече се затвърждава Синдромът на принцесата, но да си направят изводи и да се променят, за съжаление, рядко успяват.

Източник: meddaily.ru